Парадайз отвори очи.
– О, господи... наистина ли?
– Непрекъснато. Защо според теб онази вечер не можах да стана, когато ме повикаха.
Парадайз отново го видя, замръзнал на мястото си, лицето му беше напълно безизразно, огромното му тяло – напрегнато.
– За какво говориш?
– Имах ерекция. И всички щяха да видят.
Гърбът на Парадайз се изви в дъга, когато си представи как би изглеждал широкият му панталон, опънат от голямата му корава дължина.
– Трябва да започна да сядам отпред, за да не те виждам. – Парадайз се засмя тихо и той простена. – Направи го отново.
– Кое?
– Този смях. Толкова е секси. – Парадайз се подчини и от другата страна на линията долетя някакво шумолене. – Някога докосвала ли си се, Парадайз?
За миг тя си представи Ново, толкова сигурна, толкова сексуална, толкова уверена. И се поколеба дали да не излъже.
– Не съм.
– В мислите си те докосвам, откакто се прибрах.
В мрака на стаята й се заредиха още образи с него: как се бие с брата Бъч с такова достойнство; как вдига тежести; как се взира в нея в мъжката съблекалня.
– С какво си облечена? – прошепна той.
– Имам чувството, че си тук с мен.
– Наистина съм. С какво си облечена?
Парадайз сведе поглед в мрака и не видя нищо.
– Блузка с копчета отпред.
– Не я сваляй – простена той. Или пък беше още едно мъркане. – Пъхни ръка под яката.
Да направи онова, което той й каза, като че ли бе най-естественото нещо на света, и от усещането на пръстите й, плъзнали по кожата й, по тялото на Парадайз пробягаха тръпки.
– Носиш ли сутиен?
– Да.
– Докосни една от презрамките. Тя е топла от кожата ти, нали?
– Да – прошепна Парадайз.
– Разкопчай най-горното копче. Направи го за мен. А сега бръкни по-дълбоко... зърното ти е кораво в чашката, нали?
Парадайз се подчини и поиска да му отговори, ала дишаше прекадено тежко, а мозъкът й даваше накъсо. Крейг обаче като че ли нямаше нищо против мълчанието й.
Засмя се и дълбоката тъмна вълна разтърси тялото й.
– Искам да го взема в устата си. Искам да вдигна очи и да те гледам как ахваш, докато те ближа и смуча.
За мъж, който не говореше много, определено го биваше с думите.
– Непрекъснато си мисля за клиниката – чу се да казва тя. – Ръката ти под чаршафите. Спомням си точно как изглеждаше, движеща се нагоре-надолу..
– Мамка му.
– ...докато ти...
– Разкъсай блузата си.
– Какво?
– Смъкни я от тялото си – излая той. – Остави шибания телефон и я разкъсай!
Навсякъде се разлетяха копчета.
И усещането беше толкова невероятно, че гърбът й отново се изви в дъга, докато разкъсваше дрехата, влагайки цялата си сила.
Когато отново се отпусна на леглото, побърза да грабне телефона... и го чу да диша все по-тежко и по-тежко... но изведнъж спря.
С напрегнат глас, сякаш стискаше зъби, той й заповяда да бръкне в чашките на сутиена си, да разтърка зърната си и да вземе гърдите си в шепи, а после да се отърве от сутиена. Без изобщо да се поколебае, Парадайз се изуми от усещането на пръстите си, изследващи меката кожа и твърдите зърна, изпращащи електричество и горещина до самата й сърцевина. И през цялото време Крейг й говореше с кадифения си глас, казвайки й какво точно да прави, засилвайки еротичния заряд на случващото се бавно и неумолимо. Колкото повече се издигаше тя, колкото по-гореща и влажна ставаше, толкова по-малко я беше грижа за глупости като моминско благоприличие... и толкова по-силно копнееше за онова, което той й даваше.
Все пак успя да запази достатъчно самоконтрол, за да остане относително тиха. Въпреки че искаше да изкрещи името му, мисълта, че някой доген или пък баща й може да чуят нещо и да се опитат да влязат в стаята й, щеше да доведе до разговори, с които нямаше да успее да се справи.
– Сега какво? – простена тя.
* * *
В мрака на спалнята, която му бяха дали, Крейг бе напълно изгубен. Безвъзвратно. Тренировъчният център можеше да избухне в пожар или да бъде сринат от земетресение, ала той пак не би прекъснал връзката.
Нямаше представа как изглежда стаята на Парадайз, къде се намира леглото й, на колко възглавници се беше облегнала, нито какъв беше цветът на покривката. Въпреки това я виждаше с кристална яснота, изтегнала се отгоре му, гърчеща се, парчетата на разкъсаната блуза висяха от ръцете й, простичкият й, скромен сутиен беше разкопчан, гърдите й – голи.
Малки зърна, щръкнали и корави, готови за устата му.