Изключена и недостатъчно способна, защото хелренът й се нуждаеше от Вишъс до себе си, а не от нея.
Освен това беше вярно, начинът на живот на Ви открай време я шокираше мъничко... не защото го смяташе за перверзник, а защото сексуалният му живот беше изпълнен с толкова крайности... и разнообразие.
– Знаеш, че те обича – измърмори Ви. – Хайде де.
– Знам.
– А аз няма да направя нищо с него.
– Не исках да те засегна.
– Не си.
– Напротив. – Когато братът не отговори, Мариса разбра, че е права. – Просто... понякога не искам да ме защитават, ако в това има някакъв смисъл. Искам да кажа, проблемът с жената, която умря пред очите ми... той е мой. Аз съм отговорна. Благодарна съм му за помощта, нуждая се от нея... но да ме отблъсне, защото съм „добро момиче“ и има неща, с които не мога да се справя, ме кара да се чувствам така, сякаш според него съм слаба и лекомислена.
– Виж, не искам да се замесвам в това.
– Знам. Съжалявам.
Мариса понечи да стане, но гласът на Ви я спря:
– Ала той те боготвори. Ти си... ти си като онази Дева Мария, жената, на която се моли. За него ти си най-съвършената жена, раждала се някога, най-съвършената, която някога ще се роди. Да те заведе на подобно място, би било равносилно на това, да гледа порно в църква. За него ти си чиста и добродетелна, и прекрасна, и той иска – приготви се, ще използвам онази дума – да те защитава в свят, който е жесток и мръсен, и отвратителен.
Мариса поклати глава и си помисли за Бъч и проблема му със свирките.
– Просто не искам да бъда толкова едноизмерна. Не искам да бъда затворена в кутия, дори ако той ме е сложил в нея, защото обича някои неща у мен.
Столът на Ви изскърца, когато той се облегна назад и изпусна струйка дим. Интересно, когато за първи път се бе нанесла тук, ненавиждаше тази миризма. Сега тя й се струваше като тамян, означаваше сигурност и дом... и обикновено дори не я забелязваше.
Дори присъствието на Ви, колкото и студен и интелектуален да беше понякога, означаваше комфорт.
– Нямам лесен отговор на това. – Той сбърчи вежди. – Искам да кажа, момчето ти е от онези, които живеят в свят на черно и бяло, на добро и зло. Заложено му е в гените. Но то си има и добрите страни. Той никога няма да прояви неуважение към теб. Никога няма да се държи лошо. Винаги ще те поставя на първо място.
– О, знам всичко това. Ала когато се държи така, възпрепятства нещо, което не само е страшно важно за мен, но и с което имам пълното право да се заема. А когато обичаш някого, не бива да постъпваш така, дори ако си тласкан от любов и добри подбуди.
Възцари се дълго мълчание.
– Нека поговоря с него.
– Ще ти бъда задължена. – Мариса изруга тихичко. – Напоследък имахме известни проблеми. И от това сърцето ми се къса.
– Случва се дори в най-стабилните връзки.
– Предполагам.
– Виж, той не иска да бъде с никой друг, освен с теб. – Ви вдигна ръка. – Да, знам, че го знаеш, но трябва да го повторя. И за добро или зло, твоите изящество и елегантност, и да, това, че си добро момиче, са част от онова, което го привлича у теб. Така де, направи го с Хекс, но то беше просто секс... и винаги ще си остане само това. Ти си неговият тип, не тя.
Мариса се изпъна рязко, сякаш някой беше лиснал кофа студена вода отгоре й.
– Правил е секс с нея?
* * *
В офиса на тренировъчния център, Бъч седеше зад бюрото на Тор и се взираше в цветните линии, които трептяха върху компютърния екран.
Онова, което предъвкваше, което бе предъвквал цял ден, бе въпросът какво не беше наред с него, по дяволите. След като Мариса го беше направила на нищо в билярдната, той се беше напил толкова, че се бе оказало напълно непосилно да се завлече до Дупката и да си легне.
По дяволите, да се дотътри дори до един от диваните край билярдните маси, се бе оказало истинско предизвикателство.
Умът му обаче си беше останал мъчително бистър.
Най-лошото? По някаква причина последният образ на сестра му, в който тя го поглеждаше през задното стъкло на колата, отвеждаща я там, където щяха да я изнасилят и убият, непрекъснато изникваше в ума му.
„По някаква причина“, друг път – беше заради мъртвото момиче на Мариса. Досещаше се, че ако отиде при Мери, та любимата терапевтка на Братството да се поразрови из мозъка му, тя щеше да му каже, че настоящето му събужда травми от миналото и че страда от посттравматичен шок...
Вратата на складовото помещение се отвори рязко и единствено благодарение на следите от алкохол, останали в него, Бъч успя да не подскочи и да изписка като някакъв женчо.