– Ви?
А си беше мислил, че той страда от не знам какъв си шок. Никога не беше виждал най-добрия си приятел в подобно състояние: очите му заплашваха да изскочат, черната му коса стърчеше във всички посоки и дишаше тежко, сякаш беше взел тунела на бегом.
– Какво има? Доктор Джейн добре ли е? Да не е Дупката? Исусе, какво е станало?
Ви заобиколи бюрото и се хвърли в любимия, потресаващо грозен зелен стол на Тор. Облегна глава върху ръката с ръкавицата и измърмори:
– Една от старите ми мечти току-що се сбъдна.
Паниката на Бъч утихна и той извъртя очи.
– И каква беше тя?
– Току-що наистина ти го наврях.
Бъч примига няколко пъти, а после избухна в смях.
– Да, да, страхотна шега. Окей, какво е направил Лас този път?
– Не, говоря сериозно. Току-що те преебах. Ама наистина. Адски съжалявам.
Бъч се облегна на ръцете си и изруга.
– Не се засягай, обаче нищо, което би могъл да направиш, не може да е толкова страшно.
– Казах на Мариса, че си изчукал Хекс.
Челюстта на Бъч увисна и той я чу как изпука.
– Как... защо... какво...
Ви вдигна безпомощно ръце.
– Мислех, че тя знае, честна дума! Нямах представа, че не си й казал! Не минахте ли през онова „всички, с които съм спал преди теб“?
Ако не беше минал на режим паника, Бъч сигурно отново щеше да се разсмее. Никой не можеше да се сравнява с Ви по невъзмутимост, той беше типът овладяно копеле, което би седнало върху тенекия с бензин насред горяща къща просто за да си отдъхне.
Ето че най-сетне знаеха какво бе в състояние да задейства надбъбречната му жлеза. Добра новина.
Но не и за Бъч.
Той взе главата си в ръце и разтри лицето си.
– Какво каза тя?
– Не много. Върна се в стаята ви, облече се и отиде на работа, съвършено спокойна. От което едва не се насрах в гащите.
Бъч искаше да му каже, че всичко ще е наред, че всичко ще се оправи. Ала като знаеше как с неговата шелан непрекъснато се разминаваха напоследък...
– Как изобщо стигнахте до тази тема? – попита той.
Ви вдигна отбранително ръце.
– Виж, тя започна да говори за вас двамата.
– За онова с клуба?
– Аха. Има чувството, че си й отредил роля в някакъв твой модел девственица/курва и я задушаваш. И слушай, не че си приритал за съвети от мен, но наистина трябва да престанеш с това. Само защото е видяла няколко човеци да се чукат на обществено място, не означава, че ще се промени. Какво си мислиш, че ще се случи? Изведнъж ще стане като мен? Първо, ще има нужда от операция за смяна на пола и второ, ще трябва да стане много по-грозна... и по-глупава, очевидно.
В последвалата тишина половината от ума на Бъч даде накъсо при мисълта за онова с Хекс, но другата половина бе осенена от внезапно прозрение.
Мариса беше права. От мисълта да я види на подобно място се чувстваше много по-некомфортно, отколкото тя.
По дяволите.
– Както и да е – измърмори Ви, – двамата трябва да си поговорите. Веднага. И съжалявам.
– Няма нищо.
– Мислех си, че помагам. Просто исках да изтъкна, че тя е твоят тип. Тя е твоето момиче и ти не се нуждаеш от нищо повече, нито по-малко от нея.
– Така е. – Бъч се огледа за мобилния си телефон. – Отиде на работа, нали?
– Аха. Така каза, преди да излезе.
– Ще й се обадя. – Ви се надигна от стола и Бъч му протегна ръка. – Между нас с теб всичко е наред, мой човек. Сам съм си виновен. Предполагам, че трябваше да й кажа. Просто за мен нищо от станалото преди нея няма значение, нали разбираш?
Ви стисна ръката му.
– Чувствам се отвратително. Ако искаш райт, само ми кажи.
– Едва ли, но може да се наложи да ми вземаш дрехите от химическото поне месец занапред.
– Фриц вече не го ли прави?
– Това е човешка шега.
– Което обяснява защо не е смешна. – Ви се приближи до стъклената врата. – Кога каза, че искаш да си вземеш свободна нощ, за да отидеш в онзи клуб?
– Мислех си за утре. Защо не?
– Окей. Аз ще поема тренировката в спортния салон. А после Зи ще им обясни това-онова за отровите... сигурен ли си, че няма да имам нужда от дегустатор на храната?
– Не се притеснявай. Но ако Зи има нужда от някой, върху когото да се упражнява, нека вземе Ласигьр за опитно зайче.
– Имаш го. Със сигурност го имаш.
След като вратата се затвори безшумно зад Вишъс, Бъч се обади на своята шелан, молейки се да му вдигне. Когато бе прехвърлен на гласовата й поща, той изруга, надявайки се, че е, понеже е заета, а не защото му е толкова бясна, че го е блокирала.
Не би го сторила. Със сигурност не би го сторила.
От друга страна...
– По дяволите.
33
На това му се казваше да добавиш солидна доза вълнение към всяка секунда.