Доведоха Арло и го настаниха до масата. Надзирателят закачи белезниците на глезените му за металната скоба до краката на масата и каза:
— Късно е и мога да ви дам само петнайсет минути.
— Няма да се бавим и толкова — отвърна Дилън.
Надзирателят излезе и двамата се втренчиха един в друг.
— Сигурно е нещо важно, за да ме събудиш посред… — започна Арло.
— Заекването беше хубав щрих — прекъсна го Дилън.
— Моля? — учудено попита Арло.
— Сега сме само ти и аз. Няма камери, няма други адвокати, прокурори или съдия.
Арло се вгледа стъписано в него… и после устните му бавно се разтеглиха в усмивка.
— Заключителната пледоария на прокурорката беше прекрасна. Успя ли да те убеди?
— Намерих резултата ти в играта „Го“. Ти си гросмайстор. И после беше само Бръсначът на Окам — най-простият отговор винаги е правилният. Възможностите за избор са: ти попадаш случайно на местопрестъплението, искаш да станеш известен и не знаеш кой е убиецът, или изчезналият служител на бензиностанцията ги е убил и ти си го проследил дотам горе и си гледал, или брат ти ги е убил и после те е повикал… или ти наистина си ги убил. Кое е вярното?
Арло изцъка с език.
— Тед Бънди веднъж е казал, че никога не те хващат заради големите неща. Винаги е заради малките неща, които не можеш да планираш.
Дилън преглътна, но не откъсна поглед от очите на Арло.
— Ти ли уби и семейство Бенет?
— Не, не бях в щата по онова време.
— Откъде знаеше как са били положени телата им? Не е имало публична информация.
Арло се ухили и усмивката му беше демонична.
— Преди години бях на групова терапия с един човек, който често говореше за семейство Бенет и още двама други. Той не призна за убийствата, разбира се, но или ги беше убил, или знаеше кой е убиецът. И сцената беше истински шедьовър. Уникална. Знаеш ли, той щял да използва Марти Бенет, за да се упражнява в стрелба, преди да пререже гърлото му. Смятал да го завърже за дърво и да стреля по него от разстояние. Но се почувствал притиснат от времето и се отказал. Тогава убил за пръв път. Сигурен съм, че сега е много по-добър. — Арло въздъхна и започна да чопли кожичката на нокътя на палеца си. — За съжаление не носех огнестрелно оръжие в онази нощ, но наистина имах някои от ловджийските си принадлежности в багажника на колата — капан и ножът ми „Боуи“. Затова поне можах да ги наредя в пози. Помислих си, че почеркът е уникален и полицаите няма да пропуснат да го забележат. — Той се засмя. — Но те изненадаха и двама ни, когато го скриха от теб. Това е неетично, ако питаш мен.
Дилън се облегна назад, без да е в състояние да мигне, или да разсъждава ясно. Не можа да каже нищо цяла минута, защото се уплаши, че ще повърне. Ръцете му трепереха силно и той ги скръсти под масата, за да не ги види Арло.
— Някога… убивал ли си някой друг?
Арло повдигна рамене, все още чоплейки ноктите си.
— Изумително е как изчезна служителят на бензиностанцията, който ме видя, че ги следя, нали? Дяволът е в детайлите…
— Какво му направи?
— Всъщност не искаш да ме питаш това, нали? Искаш да попиташ защо. Хайде, попитай.
Последва кратко мълчание.
— Защо, Арло? Не си ги обрал. Не си ги нападнал сексуално. Защо?
Арло си пое дълбоко дъх и се замисли за момент, прокарвайки пръст по драскотина в металната маса, която някой беше направил с писалка.
— Преди психическия срив баща ми беше инженер. Обожаваше физиката и ни разказваше истории за живота на великите физици. Веднъж ми разказа за Хайзенберг13. Управлението на стратегическите служби, предшественикът на ЦРУ, не били сигурни какво може да предаде на германците, затова наели човек да го убие. Мо Берг. Той бил известен бейзболист и можел да ходи на места, където обикновените американци не можели да ходят. И никой нямало да го свърже с убийството на учен, когото не познавал. Завербували Берг и го обучили. И той отишъл на една от лекциите на Хайзенберг в Швейцария. Ако лекцията предостави достатъчно притеснителни доказателства, че Хайзенберг може да помогне на нацистите, Берг трябвало да го убие. Той изслушал лекцията и после излязъл навън до задната врата, откъдето щял да мине Хайзенберг, за да избегне тълпите. Мо Берг застанал в сенките близо до вратата, вдигнал пистолета и зачакал. Скоро вратата се отворила и се появил Хайзенберг. Спрял там, а в това време пистолетът бил насочен към главата му, сложил си шапката и продължил да върви. Берг отпуснал пистолета и си тръгнал. — Арло сложи ръце на масата и белезниците му изтракаха върху стоманата. — Тази история се запечата в паметта ми. Все си мислех, дори като малък, ако бях на негово място, щях ли да натисна спусъка. Щях ли да притежавам нужните качества, за да го убия? Берг бил нормален човек, който не одобрява насилието, но бил там с пистолет, насочен към нечия глава.
13
Вернер Карл Хайзенберг (1901-1976), германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика през 1932 г., участник в проект за създаване на немска атомна бомба. — Б.пр.