— Няма да ти позволя да я нараниш.
— Как бих могъл да я нараня от тук? Не ставай глупав.
Арло въздъхна печално, сякаш си спомни нещо приятно, но за което можеше само да съжалява.
— Мисля, че се справяме доста добре със съдебните заседатели, предвид обстоятелствата, нали?
Дилън стана рязко и едва не се спъна в стола си.
— Добре ли си, адвокат? — попита Арло. — Блед си като призрак.
Дилън бързо излезе от затвора. Едва успя да се измъкне навън и избълва на тротоара малкото съдържание на стомаха си.
Двама мъже, които влизаха в затвора, го видяха и единият се засмя.
82.
Думкането по вратата събуди Лили от сън, който често се повтаряше — взима сина си от училище и иска да ѝ разкаже как е минал денят му. Това беше нещо обичайно за повечето родители, приемаха го за нещо естествено и нормално, но тя би дала всичко, за да може да го изпита.
Лили инстинктивно погледна часовника на нощното шкафче, наближаваше три сутринта и Антъни се размърда и измънка:
— Кой е?
— Откъде да знам?
Тя нахлузи халат и чехли и за всеки случай извади деветмилиметровия си пистолет от сейфа. Скри го зад гърба си и надникна през шпионката. Антъни се прозя в спалнята.
— По дяволите! — измърмори Лили, остави пистолета на масичката със саксията и отвори вратата.
На прага стоеше Дилън със зачервени очи. Олюляваше се и дрехите му бяха раздърпани, а косата — рошава.
— Какви ги вършиш, Дилън? Три часът сутринта е.
— Хей, купонът никога не свършва, а? Нали все това ми повтаряш? Че трябва да се отпусна и да се забавлявам повече. — Той се промъкна покрай нея и добави: — Събуди момчето Тони. Нека си направим истински купон. Имаш ли текила?
— Колко изпи?
— Не знам, но винаги има място за още.
— Седни — каза Лили и му помогна да се довлече до масата в кухнята. — Ще ти направя кафе.
— Само ако има ром в него… Хей, хей. — Дилън леко хвана ръката ѝ. — Имаш ли трева? Защото в момента наистина се нуждая от малко.
— Не, Дилън — отвърна Лили и дръпна ръка, — нямам трева. Седни тук и не мърдай.
Антъни излезе от спалнята, беше само по долнището на пижама. Видя Дилън и попита:
— Какво става?
— Нищо, пич. Дойдох да купонясвам с най-добрата си приятелка. Ние сме най-добри приятели, нали, Лил? Но и ти трябва да се присъединиш към нас. Мисля да пием текила и да се опитаме да намерим малко трева.
Антъни погледна Лили, която заяви:
— Категорично няма да купонясваме. Правя му кафе.
— Подправи го с малко „Калуа“14, моля те. Съвсем мъничко.
Лили сложи кафеварката на печката и после се приближи до масата в кухнята.
— Антъни, би ли ни оставил за минутка?
— Да, разбира се — отговори той, без да откъсва очи от Дилън. — Само по-кротко, Дилън, успокой се, става ли?
— О, Тони! Винаги съм те харесвал. Отначало те мислех за въздух под налягане с твоето червено порше и официални обувки с джинси, но колкото повече те опознавам, толкова повече те харесвам.
Антъни направи гримаса и излезе. Лили седна до Дилън край масата. Той смотолеви нещо от сорта, че купонът ще продължи до зори, а после се отпусна и се втренчи в масата. Лили донесе бутилка вода, отвори я и я бутна в ръката му.
— Изпий я. Веднага!
— Не искам вода.
— Не ми пука — отвърна тя и допря бутилката до устните му. — Пий.
Дилън отпи няколко големи глътки и остави шишето. Усмивката му помръкна и той се вгледа в някаква резка в масата. Прокара пръст по нея, докато двамата седяха мълчаливо, и накрая започна:
— Мамка му. Той…
Дилън не можа да довърши изречението.
Кафето беше готово. Лили напълни една голяма чаша и му я занесе, той отпи малка глътка и остави чашата до водата. Наведе глава, без да може да спре да се клатушка, което означаваше, че е пил толкова много, че по всяка вероятност ще припадне.
— Шофира ли? — попита Лили.
Дилън непохватно поклати глава, сякаш вратът му беше от гума.
— Взех такси.
— Ще спиш тук тази нощ. Изпий водата.
Дилън погледна партньорката си.
— Той го е направил, Лил. И е принудил съпругата си да му помогне. Никога не съм… — Думите излизаха трудно от устата му.
— За кого говориш?
Дилън сякаш събра сили, пое си дълбоко дъх и седна поизправен на стола.
— Арло е убил онези хора…
Лили се облегна назад и отново бутна към Дилън бутилката с вода.
— Вече сме обсъждали това и можеше да почака до сутринта.
— Той ми каза, че го е направил.
14
„Калуа“ е мексикански ликьор с вкус на кафе, прави се от захар, царевичен сироп, ванилия и кафе. — Б.пр.