Дилън седна на мястото си и отново се втренчи в същата точка на пода. Арло се накани да каже нещо, но Дилън вдигна ръка и му направи знак да мълчи. Арло се облегна назад на стола и никой не каза нищо.
84.
По обяд съдебните заседатели се оттеглиха за размисъл. Дилън и Лили отидоха в едно кафене наблизо и си поръчаха обяд. Мадлин трябваше да присъства на други дела.
Дилън побутваше с вилицата храната си, без да хапне нито един залък.
— Заключителната ти реч беше страхотна.
— Благодаря — отговори той, без да вдига глава.
— Дилън, всички играем някаква роля в съдебната зала, както самият ти каза, и ти изигра своята роля. Не можеш да направиш нищо повече.
— Ами ако го оправдаят и той убие още трима души? Какво ще стане тогава, Лил? Ще имаш ли чувството, че сме изиграли ролята си и не се е случило кой знае какво?
— Какво ще направи, или няма да направи Арло, когато излезе от съдебната зала, не е наша работа. Нашата работа е да се уверим прокурорите да не хвърлят в затвора и да не осъждат на смърт хора без достатъчно доказателства. Ти се погрижи за това днес. Направи точно онова, заради което Бащите основатели на тази страна са написали Конституцията.
Той кимна.
— Да. Е, ако Арло излезе свободен, може да цитираш Томас Джеферсън15 на Холи Фалоус и да видиш дали тя ще се почувства по-добре.
Мобилният телефон на Лили иззвъня. Тя смръщи чело и отговори на обаждането.
— Да? — Лили погледна Дилън. — Благодаря — каза тя и затвори. — Съдебните заседатели са се върнали с решение.
Времето за размисъл на съдебното жури в процес за убийство варираше от няколко часа до няколко дни. Веднъж Дилън беше адвокат в дело, когато съдебните заседатели дебатираха осемнайсет дни и накрая заявиха, че не могат да постигнат единодушно решение и беше обявено ново дело. Сега съдебните заседатели се връщаха в залата след по-малко от два часа. Два часа размисъл за убийството на трима души.
Съдебната зала беше толкова претъпкана, че се наложи приставите да изведат принудително навън някои хора. Имаше най-малко десетина камери и зрителите нахлуваха всеки път, когато им се отвореше възможност. Доведоха Арло и когато пристигнаха Кели и Джеймс и помощниците им, съдията влезе и попита:
— Обвинението и защитата имат ли някакви предварителни въпроси?
— Не, почитаеми съдия.
— Не — тихо отговори Дилън.
— Тогава доведете съдебните заседатели.
Заседателите влязоха един по един и заеха местата си. Никой от тях не погледна към масата на защитата.
— Госпожи и господа съдебни заседатели — каза съдия Хамилтън, — разбрах, че сте постигнали решение по този случай.
Председателят, висок мъж с костюм, стана и отговори:
— Да, почитаеми съдия.
— Моля, дайте на пристава формулярите с решението.
Съдебният пристав взе листовете и ги занесе на съдията. Хамилтън ги прочете спокойно, като внимаваше да запази неутрално изражение. Той върна формулярите на пристава, който отново ги даде на председателя на съдебното жури.
— Господин Уорд — каза съдията, — моля, станете.
Лили, Мадлин и Арло станаха, но Дилън не помръдна от мястото си. Когато видя, че Хамилтън го гледа втренчено, той бавно се изправи и скръсти ръце пред себе си.
— В делото „Щатът Невада срещу Арло Уорд“, какво е решението ви по точка първа за обвинението в убийство на територията на щата Невада на девети май тази година?
Председателят погледна Арло и след това първия лист.
— Признаваме Арло Уорд… за невиновен.
Съдебната зала се взриви. Наложи се съдията да почука с чукчето си по банката няколко пъти и да заплаши, че ще опразни залата, преди отново да настъпи тишина. Дилън се подпря с ръце на масата, защото не беше сигурен дали коленете му ще го задържат прав.
— Какво е решението ви по точка втора, за убийство, извършено на територията на щата Невада на девети май тази година?
— Признаваме подсъдимия Арло Уорд за невиновен.
Съдия Хамилтън прочете решението за всяка точка и по всяка точка на обвинението решението беше невиновен. Холи Фалоус ридаеше в прегръдките на баща си, репортерите викаха и сновяха насам-натам и зрителите разговаряха на висок глас. Съдия Хамилтън се отказа да ги усмирява и изчака, докато прочетоха всички решения, и после благодари на съдебните заседатели за отделеното време.
15
Томас Джеферсън (1743-1826), третият президент на САЩ. През 1776 г. изготвя черновата за Декларацията за независимост. — Б.пр.