— Почитаеми съдия — изкрещя Кели, за да надвика шума, — искаме подсъдимият незабавно да бъде задържан за възпрепятстване на правосъдието, защото е излъгал полицията по време на разследването, и за…
— Това е по-малко нарушение, включено в обвиненията, по които той току-що беше оправдан, уважаеми съдия — прекъсна я Лили. — Рискът беше включен.
— Тя е права, госпожице Уайтулф.
— Тогава предявявам искане за присъда независимо от решението на съдебните заседатели и настоявам съдът да издаде справедлива присъда.
Съдия Хамилтън изглеждаше разочарован, но се опита да го прикрие, доколкото беше възможно. Дилън си помисли, че трябваше да го уважава поне заради това.
— За да издам присъда — каза Хамилтън, — трябва да установя, че никое разумно съдебно жури не би оправдало господин Уорд, а тук няма основание за такова съдебно заключение. Искането ви се отхвърля. Господин Уорд, свободен сте да си вървите.
Арло се наведе към Дилън, който все още не го поглеждаше, и каза:
— Отлична работа, адвокат. Мисля, че бих искал да съдя щата за неправомерно повдигнато обвинение и злонамерено съдебно преследване, ако си готов за това.
— Аз пък мисля, че ще трябва да си намериш друг адвокат, Арло.
Арло се засмя и го тупна по рамото.
— Трябва да извличаш повече забавления от живота, Дилън. Обсебен си от работата си.
Дилън впери поглед в Арло, който излезе от съдебната зала — толкова бързо и незабележимо, че само малцина видяха, че погледна право към Холи Фалоус и ѝ намигна.
Намигането ѝ подейства като удар. Дъхът на Холи секна. Ако баща ѝ не я държеше, тя щеше да се свлече на пода. Холи се разрида и Кели отиде при нея и също я прегърна.
— Трябва да излезем през задната врата, за да избегнем всичките тези сцени — каза Лили.
— Не, няма да го направим. Един по-умен от мен човек каза, че ако веднъж минеш през задната врата, ще трябва да го правиш винаги.
Дилън си пое дълбоко дъх, взе чантата и започна да си проправя път през тълпата.
85.
Не му се прибираше вкъщи и Дилън отиде пеша до Лас Вегас Стрип и се отдаде на хазарт и пиене. Хапна нещо леко за вечеря в едно кафене и пи бира, докато се свечери. Когато се стъмни, отново започна да се разхожда. Телефонът му беше изключен и мисълта, че никой не може да се свърже с него, наистина му харесваше.
Когато най-после се върна у дома, на стъпалата пред верандата седеше Лили. Дилън слезе от колата и седна до нея, без да промълви нито дума.
Двамата мълчаха няколко минути. После Лили бръкна в чантата си и каза:
— Донесох нещо.
Беше искането за прекратяване на делото срещу Оскар Белтран, поставено в гладка сребриста рамка. Дилън го взе и се втренчи в него, а после се ухили.
— Благодаря.
Лили го целуна по бузата и стана.
— Ще се видим в кантората.
— Лил?
Тя се извърна към него.
— Мисля, че трябва да се бориш за Камдън. Смятам, че ако не го направиш, ще съжаляваш до края на живота си.
Лили се усмихна тъжно.
— Аз… онази нощ плаках, докато заспах. Когато се събудих, написах чернова на иск за попечителство… Ще ти бъда много благодарна, ако ми помогнеш с делото.
— Знаеш, че не е необходимо да ме питаш.
Тя кимна.
— Знам. Лека нощ, Дилън.
— Лека нощ.
Когато Дилън отново остана сам, от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Той извади телефона си, включи го, набра номер и докато все още гледаше документа в рамка в ръката си, остави съобщение:
— Господин Хичънс, обажда се Дилън Астър от Лас Вегас по въпроса за работата. Наистина оценявам предложението ви, но не мисля, че е подходяща за мен. Още веднъж ви благодаря за възможността.
Той пусна телефона в джоба си, облегна се назад на стъпалата и дълго гледа нощното небе. По едно време Марки излезе и попита:
— Дилън? Може ли да играем видеоигри?
Дилън я погледна и се усмихна, като видя размазания шоколад по устните и бузите ѝ.
— Разбира се, ей сега идвам.
— Ура!
Той стана, погледна луната и звездите и после необятното пространство с високи треви пред него. В главата му започна да се върти една-единствена дума: дом.
Дилън влезе в къщата и затвори вратата.