Сутринта будилникът му иззвъня както обикновено. Дилън го грабна, хвърли го с всички сили към стената и после отново заспа.
Когато се събуди, изпрати съобщение на Септембър, братовчедката на Лили, и ѝ написа, че ще има малко свободно време и че би искал да ѝ покаже Лас Вегас.
Тя отговори, че ще дойде на другия ден.
86.
Кели Уайтулф седна на стъпалата пред верандата си и се загледа в изгрева на слънцето. Денят щеше да е горещ и беше облякла къси панталони и тениска.
След чаша кафе Кели се качи в джипа и потегли към мястото, където най-малко искаше да отиде — домът на Холи Фалоус.
Изпитваше срам. Срамуваше се, че е разочаровала младата жена. Кели беше толкова сигурна, че Арло Уорд е извършил престъпленията, че не искаше защитата да знае за убийството на семейство Бенет. Беше убедена — както и стана — че това ще предизвика основателно съмнение за вината на Арло в умовете на съдебните заседатели и ще доведе до оправдателна присъда. Джеймс се оказа прав — Кели трябваше да предложи невменяемост и това поне щеше да заключи Арло в психиатрично заведение. Може би Арло щеше да приеме споразумението, а може би нямаше да го приеме, но Кели трябваше да опита.
Холи отвори, след като Кели почука няколко пъти на вратата. Беше с боксерки и дълга тениска.
— Здравей — успя да каже Кели.
— Здравейте. Хм, влезте.
Те отново седнаха на дивана и Кели установи, че не е в състояние да говори. Тя се втренчи в патерицата на Кели.
— Добре ли сте? — попита Холи.
Въпросът усили още повече срама на Кели и по лицето ѝ започнаха да се стичат сълзи.
— Много съжалявам — каза тя и избърса сълзите.
— Не трябва. Вие направихте всичко възможно.
— Ще трябва да живееш, знаейки, че той е на свобода заради мен. Не бях достатъчно добра и много съжалявам.
Холи сложи ръка върху нейната. Спокойната ѝ топла усмивка и увереността, която бавно се беше завърнала в нея, утешиха донякъде Кели. Фактът, че младата жена беше преживяла нещо страшно и пак можеше да държи главата си вдигната, накара Кели да почувства, че трябва да бъде по-силна.
— Вие направихте всичко възможно — тихо повтори Холи, — и аз наистина съм ви благодарна. Нямаше да го преживея, ако не бяхте вие.
Кели се успокои малко и въздъхна дълбоко.
— Ако се нуждаеш от нещо, ако мога да направя нещо за теб, обади ми се. По всяко време.
— Не е необходимо да се тревожите за мен, добре съм. Знаех, че има вероятност това да се случи. — Холи се поколеба. — Не бях напълно сигурна, че е той, но докато излизаше от съдебната зала, Арло Уорд ми намигна. Имах чувството, че… сякаш нож прониза гърдите ми. Това беше най-лошото чувство, което съм изпитвала някога. Но няма да му позволя да отнеме и остатъка от живота ми. Той вече ми отне предостатъчно…
Кели кимна и избърса останалите сълзи.
— Трябва да тръгвам.
Двете се прегърнаха на вратата. Кели я пусна, но задържа ръцете ѝ, а после ги остави бавно да се изплъзнат, обърна се към верандата и тръгна към джипа. Извади телефона и се обади на бившия си съпруг Травис.
— Здравей, Кели.
— Здравей, мислих по въпроса и искам да виждаш по-често момичетата, както пожела.
Последва кратко мълчание.
— Наистина ли? Какво те накара да промениш решението си?
— Животът е твърде кратък, за да таим неприязън дълго. Всеки уикенд би било чудесно, но не и този. Ще ходим на екскурзия.
Травис се засмя.
— Взимаш си почивка? Да не би и налъмите да са цъфнали?
— Е, може би съсредоточавам твърде много енергия в някои погрешни области. Но се радвам, че го разбрах, докато все още има време да се поправя.
— Къде ще ходите?
— Мисля аз и момичетата да изчезнем за малко.
— Добре, радвам се, наистина, заслужаваш почивка. — Замълча за малко и после каза: — Прочетох за делото, съжалявам. Сигурно не е лесно.
— Не е. Всъщност мислех да напусна, дори отидох в дома на жертвата, за да ѝ кажа, че напускам. Но всъщност тя ми показа, че не можеш да позволиш на хора като него да те променят.
— Ако е някаква утеха, гордея се с теб, Кели, и се обзалагам, че момичетата също се гордеят.
— Благодаря ти, Травис.
— Грижи се за себе си, Кели.
Кели затвори и се качи в джипа. На огледалото за обратно виждане беше окачена ламинирана снимка на дъщерите ѝ. Кели я погледна и се усмихна. Целуна пръстите си и после докосна снимката, а след това включи двигателя и потегли към дома.
87.
Арло Уорд пътуваше с колата си нагоре по каньона Койот и бавно взимаше завоите по криволичещия път. Наслаждаваше се на пейзажа — червеникави скали, бял и жълтеникав варовик, гъста гора, просторни равнини. В каньона Койот наистина имаше всичко. На някои места растяха шубраци, а на други нямаше дори храстче, усещаше се някаква пълнота. Цялост и завършеност, без да е съвършено.