Дилън погледна към жената с бебето, която разговаряше шепнешком с някого в коридора и си бършеше сълзите.
— Ще си помисля, Лил.
8.
Ъгловият офис на Окръжната прокуратура на Джаксън Каунти беше просторен и имаше много прозорци. Мебелите бяха нови и луксозни — така поиска Кели Уайтулф, тъй като предишните двама окръжни прокурори никога не оставаха в офиса достатъчно дълго, за да им пука как изглежда.
В Окръжната прокуратура работеха дванайсет прокурори и почти два пъти повече помощен персонал. Ако Кели го поиска, старши адвокатите ѝ можеха да поемат всеки случай, а тя щеше да провежда кампанията си и да си създава връзки, да се грижи да бъде преизбрана. Това обаче не я привличаше, не за това беше в този офис.
Кели започна кариерата си на съдебен прокурор, след като напусна Шерифската служба, и за разлика от други прокурори, мнозина от които започнаха с дребни престъпления, Кели започна с насилствени престъпления. В първото си събеседване тя беше казала на тогавашния окръжен прокурор, че иска да работи само като обвинител. Не искаше да е защитник по наказателни дела, или да се бори за пари в граждански съдебни искове, затова обяви — или това, или ще си намери друга професия. Наеха я на работа веднага.
Сутрешният вестник лежеше в ъгъла на бюрото ѝ. На първата страница се виждаха две снимки. На едната тя се качва по стъпалата към съдебната палата, а до нея имаше снимка на Арло Уорд. Заглавието бе: „Случаят на Върколака от окръг Джаксън се нагорещява“.
Кели мразеше прякора, който репортерите дадоха на Арло Уорд. Създаваха му мистичен ореол, привлекателен със своята нечестивост. В Арло обаче нямаше нищо мистично, той беше човешки боклук, човек, който изобщо не би трябвало да се ражда. С нищо не беше допринесъл светът да стане по-добро място и беше отнел живота на хора, които може би щяха да направят света по-хубав.
Кели прегъна вестника на две и погледна мъжа, който седеше срещу нея от другата страна на бюрото — Джеймс Холдън, заместникът ѝ, със съвършено бяла коса, грамаден корем и лунички, той изглеждаше дори някак комично. Кели често се обръщаше към него за съвет, защото Джеймс Холдън имаше качества на администратор — умение, което липсваше на Кели — и се занимаваше с управлението и връзките с обществеността, когато тя е в съда.
— Наистина ли искаш да квалифицираш делото като углавно? — попита той и посочи папките с материалите за Арло Уорд, наредени на бюрото ѝ. — Имам предвид, че съдебните заседатели ще го осъдят дори с шизофренията, но има шанс и да не наложат смъртно наказание.
— Не ми пука. Той не ми трябва мъртъв, а затворен до края на живота си. Квалифицираното за смъртно наказание съдебно жури е по-вероятно да го осъди.
Джеймс извади дъвка, пъхна я в устата си и рече:
— Случаят ще стане още по-голям, след като се разчуят всички подробности, Кели. Медиите обожават трагедиите и никой не е виждал подобно нещо отдавна… Не само тук, но и където и да е. Сигурна ли си, че си готова за критичното разглеждане под лупа?
— Защо да не съм?
Той се замисли за момент.
— Когато работех в окръг Кларк, имахме няколко нашумели дела, които привлякоха голямо национално медийно внимание. Те не бяха като другите дела, всичко, което правиш, се разнищва старателно, и всичко в живота ти е изложено на показ, за да го видят всички. Случаят се измества повече към играчите, отколкото към фактите. Може да искаме да избегнем смъртното наказание, да предложим бързо пледиране за невменяемост и да затворим Арло Уорд в психиатрично заведение, преди медиите да забият нокти в случая.
Кели разгърна едната папка и извади голяма цветна снимка на Ейприл Фалоус. Лицето беше обгорено от огъня, повечето ѝ коса беше изгоряла и очите ѝ — онова, което беше останало от тях — бяха изцъклени и червени заради пластовете изпепеляване.
— Той е държал главата ѝ в огъня, докато се е задушила… Съдебният лекар смята, че жертвата е изпаднала в безсъзнание само три минути, преди да издъхне. Представи си какво е преживяла, Джеймс… и пак ми кажи, че трябва да завра Арло Уорд в болница, докато не стане готов да бъде добро момче и да излезе.
Имаше и още нещо, но Кели не беше готова да го обсъди с Джеймс. Само тя и детектив Ханк Филипс знаеха за убийствата край езерото Ейнджъл и Кели възнамеряваше да не казва на никой друг засега.