Тя стана.
— Трябва да тръгвам. Никакви коментари за никоя медия засега. Обади се на обществената защитничка и ѝ кажи да се готви за предварителното изслушване, освен ако не иска да пледира доживотна присъда без право на условно предсрочно освобождаване за клиента си. Ще се откажем от смъртното наказание, ако тя го направи.
Джеймс кимна, без да откъсва очи от снимката.
— Добре.
Кели взе чантата си и излезе от кабинета. В Окръжната прокуратура кипеше трескава дейност, видя, че някои служители са се събрали на малки групи и си шушукат и разбра, че обсъждат предстоящото дело. Скипио, главният град на окръг Джаксън, имаше шейсет хиляди души население. Беше достатъчно голям, за да има случаи с изключително жестоко насилие, и достатъчно малък, че всеки да знае всяка подробност за тях.
Когато отиде в кафенето тази сутрин, за да си купи геврек, Кели чу няколко полицаи, които весело обсъждаха страховитите детайли на убийствата. Единият дори се пошегува, че Ейприл Фалоус се е изпекла като бонбон маршмелоу. Кели не се стърпя:
— Бащата на тази млада жена трябваше да отиде в моргата и да види парчетата на дъщеря си, съшити от съдебния лекар. Надявам се никога да не ви се наложи да видите в такова състояние някого, когото обичате, и после някой тъпак да се шегува за това, докато си похапва омлет.
Кели се качи в джипа. Не се наложи да използва джипиеса, защото още от времето, когато бе помощник-шериф на нощно дежурство, познаваше града като петте си пръста. Знаеше къде се събират проститутките, знаеше домовете, от които се обаждаха за домашно насилие по пет-шест пъти всяка година, познаваше големите наркодилъри. От време на време се замисляше дали да не се премести да живее другаде. В този град имаше толкова много мрачни места, че понякога я потискаше. Единственият ѝ страх беше, че ще загуби пламъка в душата си. Също както някои боксьори, които се местеха в празни, занемарени апартаменти преди мачове, за да гладуват, Кели смяташе, че трябва да остане в града, който трябва да защитава.
Докато пътуваше, се обади бившият ѝ съпруг Травис и Кели го включи на високоговорител.
— Здравей.
— Здравей, извинявай, че те безпокоя по време на работа.
— Няма проблем, какво искаш?
— Искам да видя момичетата този уикенд.
— Сега не е твоят уикенд.
— Знам, но те ми липсват и искам да ги заведа на едно шоу в Лас Вегас, магическо шоу с животни. Мисля, че много ще им хареса.
— Ще си помисля.
— Да — тихо каза Травис. — Добре. — Последва кратко мълчание и после попита: — Ти как си?
— Дочуване, Травис.
Домът, към който се беше отправила Кели, се намираше в невзрачен квартал в източната част на Скипио. Градът е разделен на източна и западна половина, горната, източната част се състоеше от по-големи къщи, на по-богатите професионалисти в града, а в западната част живееше средната класа. Това създаваше странна атмосфера на разделение и дори двете гимназии в града, едната в западната част, а другата в източната, имаха съперничество в спорта, което граничеше с обсебеност.
Кели паркира до тротоара и се приближи до входната врата. Почука и се наложи да чака няколко минути, преди вратата да се открехне малко. Показа се млада жена. Дори след изминалите няколко седмици лицето ѝ беше дълбоко изранено, под едната си мишница държеше патерица и ръцете ѝ бяха покрити с белези.
— Ти ли си Холи Фалоус?
— Да — едва доловимо отговори тя.
— Може ли да вляза? Аз съм прокурорът по твоето дело и трябва да поговорим за мъжа, който ти е причинил това.
9.
Домът на Холи Фалоус беше обзаведен така, както Кели очакваше да го обзаведе една млада жена на двайсет и няколко години. Жилището излъчваше жизнерадост, артистична енергия, въпреки че в момента беше разхвърляно, а Кели имаше чувството, че обикновено не е така. Ейприл беше живяла със сестра си и Кели се запита дали Холи е оставила вещите ѝ на склад, или все още са тук.
Холи имаше стоманена шина на китката и ботуш на крака и изцяло разчиташе на патерицата, докато пристъпваше към дивана. Вместо да се настани на канапето срещу нея, Кели седна до нея.
— Как се чувстваш?
Холи отмести поглед встрани и подпря патерицата на масичката за кафе.
— Често изпитвам болки, не искам да взимам твърде много лекарства, но ибупрофенът и тиленолът не помагат много. И ще трябва да ми направят още една операция на крака. Строших си глезена и трябва да му сложат метални пластини.
Кели кимна, докато гледаше ботуша, който стигаше чак до коляното на Холи.