— Казахте, че сте прокурорът по делото ми. Какво означава това?
— Означава, че аз съм онази, която ще осъди Арло Уорд. Исках да се срещна с теб и да ти дам телефонния си номер, в случай че се нуждаеш от нещо. Холи, искам да знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен лично. Ако не разбираш нещо или някой се държи несправедливо с теб, искам да ми се обадиш.
Холи явно едва се държеше. Очите ѝ бяха пълни със сълзи и ръцете ѝ трепереха.
— Знам какво преживяваш — тихо каза Кели. — Това…
— Наистина ли знаете? — избухна Холи и сълзите потекоха по лицето ѝ. — Знаете какво е да убият гаджето и сестра ти? Нищо не знаете!
Кели преглътна, докато гледаше как младата жена бърше сълзите си. Кутията с хартиени кърпички на масичката за кафе беше почти празна.
— Не сестра ми… Майка ми.
Холи я погледна, но не каза нищо.
Кели се поколеба. Не беше сигурна дали да го направи сега, но никога нямаше да има подходящ момент.
— Искам да ти дам нещо. — Тя бръкна в чантата си, която остави на пода, и извади черна кутийка за бижута. — Намериха я в джоба на Майкъл. Помислих си, че трябва да го имаш.
Когато детектив Ханк Филипс ѝ каза за годежния пръстен, стомахът на Кели се сви. Годежният пръстен означаваше един цял живот, който Холи би трябвало да изживее, но който се беше изпарил и никога нямаше да се завърне.
Холи отвори кутийката, видя пръстена и се разрида.
— Майки… миличък.
Двете дълго седяха мълчаливо. Когато Холи се успокои, тя попита:
— Знаете ли какво правеше Майкъл през свободното си време? — Холи се усмихна леко. — Работеше като доброволец в Центъра за ограмотяване на възрастни. Смяташе, че четенето е най-важното нещо, което един възрастен трябва да знае. — Тя замълча за момент. — Веднъж една агенция за манекенки се свърза със сестра ми. Ейприл беше хубавица още от малка, но им отказа. Щеше да пътува много и да получава добри пари и други неща, но мечтата ѝ беше да стане учителка, защото много обичаше децата. — Холи избърса няколко сълзи. — Те бяха добри хора. Не заслужаваха такава съдба.
Тя извади пръстена от кутийката и го сложи на пръста си. Кели предполагаше, че целта на отиването им на къмпинг е била Майкъл да ѝ предложи да се сгодят, и сърцето ѝ се късаше, докато гледаше как Холи се взира в пръстена и си представя какво би могло да бъде.
— Сестра ми помагаше да се грижим за баща ни — продължи Холи, без да откъсва очи от пръстена. — Той има множествена склероза. Не знам какво ще правя сега. Едва се движа, няма как да се грижа за него, а той си няма друг. — Тя погледна Кели. — Защо го е направил? Ние нямахме пари, нито нещо друго ценно. Защо?
Кели трябваше да прехапе устни, за да спре част от гнева, който усети, че я задушава.
— Не знам защо тези хора правят такива неща, Холи, всъщност мисля, че той не го е направил за пръв път.
— Ненормален ли е?
— Не сме сигурни.
Холи избърса сълзите си и се втренчи в пръстена.
— Сънувам кошмари, че идва в болницата и убива и мен. — Тя погледна Кели. По лицето ѝ все още се стичаха сълзи, но вече не ридаеше. — Ако е луд, ще му се размине ли и ще дойде ли да ме убие?
Кели се пресегна и нежно хвана ръката на младата жена.
— Не, няма.
Очите на Холи бяха зачервени. Излъчваха нещо толкова трагично, сякаш е видяла твърде много за годините си и това я е състарило. Кели знаеше, че ако я беше видяла преди няколко седмици, Холи щеше да изглежда съвсем различно.
Холи леко докосна пръстена и отново се разплака, Кели я стисна леко за ръката.
— Обещавам ти… ще го накарам да си плати за онова, което е направил.
Кели си тръгна и се обади на Джеймс по мобилния телефон.
— Промених решението си — каза тя. — Искам смъртно наказание за Арло Уорд.
10.
Пътят за Скипио беше живописен и въздухът ставаше все по-хладен, колкото повече се отдалечаваха от Южна Невада. Лили шофираше, а Дилън седеше до нея на предната седалка. Слушаха кънтри, любимата музика на Лили, и Дилън препрочиташе полицейските доклади по случая. Най-странното в тях беше колко малко информация съдържат за Арло Уорд. Роден в Северна Дакота, после обикалял из Тихоокеанския северозапад, но нямаше криминално досие, нито кредитна история или големи покупки и не беше гласувал в избори. Нямаше нищо, което би го вкарало в системата.
Дилън отново прочете зловещите подробности за престъпленията, беше изпратил имейл на Мадлин и поиска снимки. Дилън се вгледа внимателно в начина, по който бяха осакатени и разчленени и после наредени телата, замисли се колко време е отнело на извършителя да ги нареди и изумено се втренчи в количеството кръв, с която беше покрит Арло. Местният криминалист, доктор Андрю Ланг, беше направил стотици снимки на местопрестъплението и на самия Арло. Поради популярността на телевизионни сериали като „От местопрестъплението“ и „Военни престъпления“ съдебните заседатели бяха свикнали да очакват множество веществени доказателства, имаше дори тенденция добре обоснованите дела да завършват с оправдателна присъда, защото нямало неоспорими веществени доказателства, въпреки понякога многото свидетели.