— Знам, но два дни няма да имам възможност, тъй като вие отивате при мама и татко.
— Не, Лил, лягай си.
Сестра ѝ затвори. Лили се втренчи в екрана за момент и после пусна телефона в чантата си.
Подпря лакът на вратата и се загледа през стъклото в казината и хотелите, покрай които минаваха. Блестящият неон осветяваше мрака като пожар. В някои нощи Лас Вегас Стрип приличаше на горящи звезди в галактически казан, друг път изглеждаше блещукащ боклук в контейнер за отпадъци. Тази вечер представляваше нещо по средата.
— Промених решението си — каза Лили. — Закарайте ме вкъщи.
14.
Дилън седеше в съда и чакаше приставът да повика неговото дело, когато получи имейл от Мадлин. Той я насочи по правилния път, но все още се колебаеше дали да участва в делото на Арло Уорд.
Популярната култура изобразяваше адвокатите като хора, които обичат да защитават невинните. В края на краищата, кой иска да защитава виновните и да им помага да се измъкнат безнаказано за престъпленията си? В реалния живот обаче невинните бяха истински кошмар. Ако адвокатът загуби делото, невинният човек отива в затвора. Или в най-лошия сценарий, както в случая Арло Уорд, можеше да бъде екзекутиран. Така се пораждаше атмосфера на обсебващ работохолизъм и Дилън редовно се трудеше по осемнайсет часа на ден и спеше в кантората. Той си каза, че в момента не може да се въвлече в такова нещо, защото няма да има много време за Марки. Пък и трябва да вземе решение за Лос Анджелис.
Не, щеше да помоли приятеля си Роджър да поеме делото на Арло Уорд и да го защитава заедно с Мадлин. Тя щеше да се справи с помощта на Роджър.
И все пак, разяждащата тревожност не го напускаше. Арло беше тежко болен психически и явно не разбираше последиците от случващото се. Мислеше само за парите, които щял да даде на съпругата си, и да види лицето си по новините. Това е детински начин на мислене.
Дилън отвори имейла от Мадлин. Към него беше прикрепено известие от прокурора, че има намерение да настоява за смъртно наказание.
Дилън се замисли за момент и написа: Ще ти се обадя след един час.
След изслушването — дело за кражба на кола, което щеше да продължи само един месец — Дилън излезе на стъпалата пред съдебната палата и седна. Слънцето напичаше яко и той си сложи тъмни очила. Съдебната палата беше оживена и Дилън се сгуши в далечния край на стълбите, за да се уедини.
— Канцеларията на Окръжния съд на Джаксън Каунти — каза секретарката.
— Здравейте. Обаждам се по случая Арло Уорд и трябва да говоря с госпожица Уайтулф.
— Един момент.
По линията се чу изщракване и после песимистична джазова музика. И след това по високоговорителя женски глас каза:
— Говори Кели.
— Здравейте, Кели. Обажда се Дилън Астър, не знам дали ме помните, имахме няколко дела заедно през последните няколко години.
— Помня. Какво мога да направя за вас?
Никакви любезности и празни приказки. Това не е добър знак.
— Ами, преглеждам случая Арло Уорд като услуга за една приятелка. Току-що видях известието ви, че ще искате смъртно наказание, затова предполагам, че няма да предложите споразумение.
— Да, точно така.
— Знаете, че той е тежко болен психически, нали?
— Господин Астър, нека ви спра тук. Помня ви по-добре, отколкото си мислите. Вие внесохте трийсет и едно искания по едно дело за обир с взлом, което имахме преди няколко години.
— Трийсет и едно. Помните точния брой?
— Вие ме поразихте като адвокат, който би направил всичко, за да спечели делото, независимо от това, което се е случило реално. Аз не играя по тези правила. Арло Уорд е убил по особено жесток начин трима души и за малко не е убил и четвърти. Ако предложа споразумение, няма да представлявам адекватно хората в щата Невада.
Дилън въздъхна.
— Да рискувате съдебен процес с психично тежко болен обвиняем, не е умна игра.
— Приключихте ли? Имам много работа.
— Мисля, че не започваме добре. Обаждам се, защото смятам, че има някои сериозни проблеми в аргументите ви. Сигурен съм, че след по-дълбоко разравяне ще се появят още повече проблеми, които ще породят основателно съмнение във вината му. Мадлин няма необходимия опит да убеди в това съдебните заседатели. Мисля, че в момента пледирането за невменяемост е добро решение за всички.
Кели се изсмя.
— За да може някой треторазреден психиатър да го пусне на свобода, за да стори същото на някой друг? Не мога да приема.
— Сериозно ли говорите, че ще екзекутирате човек, който може би няма представа какво е направил и защо?