Дилън видя, че страхът, изписан на лицето му, се превърна в ужас.
— Какво беше?
— Демон. Само така мога да го опиша. — Арло облиза сухите си устни, без да откъсва очи от масата. — Изкрещях на брат ми, но докато той дойде, демонът беше изчезнал. Нямаше нищо. Никакви следи, нищо. И тогава разбрах, че нещо не е наред с мен. Започна да става по-лошо. Виждах демона навсякъде и затова от училище ме изпратиха за психиатрична преценка. Казаха ми, че имам шизофрения със слухови и з-з-зрителни халюцинации. — Той подсмръкна и избърса нос с опакото на китката си. — Казаха, че нещата ще се влошават.
— Все още ли виждаш демона?
Арло кимна.
— Видя ли го в нощта, когато мислиш, че си убил онези хора?
— Защо го казвате така? Мисля, че съм ги убил? Аз наистина ги убих.
Дилън забеляза, че Арло нервничи и не го свърта на едно място. Възглавничките на пръстите му бяха охлузени, сякаш постоянно ги е търкал твърде дълго.
— Арло, знам, че отказваш, но бих искал тук да дойде психиатър и да говори с теб. Мисля, че това наистина ще ми помогне да разбера какво става. И не е необходимо да казваме на никого за откритията му, ако не искаме. Имаш ли нещо против, ако го изпратя тук?
Арло повдигна рамене.
— Защо не? Имам цялото време на света. Поне докато не ме убият.
Докато излизаше от затвора, Дилън се обади на доктор Лейтън Симънс, психиатър, с когото беше работил по много дела. Лейтън отговори на третото позвъняване и беше задъхан.
— Тренираш ли? — попита Дилън.
— Елипсовиден тренажор. Най-доброто упражнение. Какво става?
— Искам да направиш психиатрична преценка на един клиент. Той няма пари, но мисля, че ще мога да накарам щата да плати хонорара ти.
— Какъв е проблемът?
— Той каза, че са му поставили диагноза шизофрения, когато е бил на петнайсет, и аз искам да знам дали това е правилната диагноза.
— В какво е обвинен?
— Тройно убийство. Той настоява, че го е извършил, бил е облян в кръвта на жертвите и е направил пълни самопризнания, но не отговаря на профила. Трябва да знам дали си измисля всичко това заради вниманието, което ще получи.
Дилън чу, че елипсовидният тренажор спря.
— Ще ми трябват поне четиресет часа с него. В момента съм малко зает, но след два месеца ще мога…
— Не мога да чакам толкова дълго. Съдебният процес вероятно ще е започнал дотогава. Трябва да започнеш още днес.
— Няма как да го направя, Дилън.
— Тогава нямам друг избор — настоявам да ми върнеш услугата.
Доктор Симънс се засмя.
— Да, нали?
Някога Дилън беше защитавал шестнайсетгодишния син на Лейтън, след като го хванали да продава марихуана на приятелите си в училище. Дилън беше успял да извоюва за хлапето общественополезен труд и запечатано досие, когато навърши осемнайсет. Дилън работи безплатно по делото именно поради тази причина — искаше Лейтън да му дължи услуга.
— Добре, ще поразместя ангажиментите си. Изпрати ми информацията за обвиняемия.
— Много съм ти благодарен.
— Не се вълнувай толкова. В повечето случаи като този обвиняемите са признавани за компетентни и аз трябва да свидетелствам, че те разбират последиците от действията си. Онова, което открия, може сериозно да навреди на аргументите ти.
16.
През следващите няколко дни Дилън и Лили се съсредоточиха единствено върху случая Арло Уорд. Мадлин ги увери, че може да уреди хонорарите на следователите и експертите да бъдат изплатени от щата и че ще им даде половината заплащане, което ще получи — петнайсет хиляди долара. Това означаваше, че адвокатската кантора „Астър и Ричи“ ще защитава троен убиец за малко повече от минималната надница, след като вложат техните няколкостотин часа.
— Рекламата ще компенсира малкия хонорар — каза Лили, която седеше в кабинета на Дилън.
— Какво те прихваща с тази реклама напоследък?
Тя замълча за момент и после рече:
— Имам някои планове, които ще изискват по-висок доход. Затова трябва да правя маркетинг планове, за да се уверя, че кантората ни бележи растеж всяка година. И големите дела, които привличат много внимание, са важна част от този план.
Една седмица след срещата с Арло те бяха в тесния кабинет на Мадлин в Скипио. Кабинетът се намираше близо до съдебната палата и на целия етаж имаше само една секретарка. А в цялата сграда разполагаха само с една тоалетна.