— Това е безумие! — изкрещя Кели. — Той е убил трима души и се е опитал да убие и четвърти и аз не се съмнявам, че ще се помъчи да довърши работата, ако бъде освободен.
— Госпожица Уайтулф очевидно е забравила употребата на думата предполага се. Това е Америка и се предполага, че сме невинни до доказване на противното. Ще помоля съдът да напомни на госпожица Уайтулф този факт.
— Уважаеми съдия — каза Кели, опитвайки се да успокои гласа си, — не може да рискувате този човек да излезе навън. Вече обсъдихме освобождаване под гаранция за изслушването по този въпрос и беше отказано. Няма причина да го преразглеждаме.
— Господин съдия, господин Уорд е съдействал напълно на полицията и е готов да отиде на съдебен процес по обвиненията. Той няма история на криминално поведение, нито дори глоба за пътнотранспортно нарушение, освен за предполагаемото превишаване на скоростта. Има съпруга и малка дъщеря, както и връзки с обществеността чрез църквата. Трябва да бъде освободен под гаранция.
Дилън видя, че съдия Хамилтън иска да му каже колко абсурден е този аргумент в случай на тройно убийство, но не го направи, а вместо това каза:
— Отказвам освобождаване под гаранция на този етап. Благодаря на обвинението и на защитата. Очаквам с нетърпение да прочета резюметата ви.
Кели изгледа кръвнишки Дилън, докато излизаше от съдебната зала, но Джеймс му кимна, показвайки, че разбира, че това е част от работата му.
Дилън погледна Арло, който гледаше през прозореца, и разбра, че подсъдимият не е внимавал и вероятно дори не е чул какво се е случило.
В съзнанието му нахлу сцена — Арло Уорд, евентуално невинен, страдащ от тежко психично заболяване човек, завързан за стол, докато получава смъртоносна инжекция. Електрическата машина бръмчи, докато първата доза го парализира, втората го анестезира и третата кара сърцето му да спре. Щеше да умре за шест минути и през тези шест минути пак нямаше да разбере какво му се случва и защо.
Ако това се случи, Дилън знаеше, че никога няма да си прости.
— Е, това си беше откровена караница — отбеляза Мадлин.
— Ако мислиш, че това беше караница, почакай до процеса.
17.
От двамата Лили беше по писането. Тя беше педантична и неемоционална, докато Дилън беше страстен и дезорганизиран, но харесваше анархията, харесваше, че е такъв. В университета Лили му написа курсовата работа по правен език, а той я научи на разни номера за кръстосания разпит, за да може да получи добра оценка по съдебна защита.
Дилън прочете резюмето ѝ за миглите една седмица преди изслушването.
— Това е доста повече, отколкото мислех, че се нуждаем — каза той. — Възразих само защото исках да видя как ще реагира Хамилтън. Резюмето може да го убеди, че сме прави.
Лили се облегна назад на стола си.
— Не мога да правя нещата половинчато. Искаш ли аз да говоря?
— Да — отвърна Дилън и хвърли резюмето на бюрото ѝ.
Те чакаха доктор Симънс да дойде с преценката си за Арло Уорд и Дилън, който седеше срещу Лили, реши да попита:
— Е, как е Антъни?
— Добре. Наскоро си купи бентли.
— Мислех, че не ти пука за такива неща.
Тя се ухили.
— Не, но много ми харесва изражението на лицето ти.
Телефонът на бюрото ѝ иззвъня и секретарката каза:
— Лейтън е тук.
— Изпрати го при нас.
Лейтън Симънс влезе. Носеше сива, закопчана до горе риза, и джинси. Не съответстваше на представата на Дилън за психиатър. Дилън си представяше Фройд, а Лейтън приличаше по-скоро на измъчен треньор по баскетбол. Той хвърли дебела купчина листове, пристегнати с щипка, върху бюрото ни Лили, а после седна на дивана и попита:
— Дългият вариант ли искате, или краткият?
— Какво ще кажеш да скъсим разликата и да чуем средния вариант? — отвърна Дилън.
Лейтън заговори, като гледаше как Лили прелиства доклада му.
— Прекарах четиресет часа с Арло Уорд и съм достатъчно убеден, за да представя пред съда мнението си. Мисля, че шизофренията е правилната диагноза. Халюцинациите, времето на началото и ежедневните борби, които той описва, са съвместими с тази диагноза. Ще трябва да направим магнитнорезонансна томография, компютърна томография и изследвания на кръвта, за да изключим физически причини, но мисля, че първоначалната диагноза е правилна.
— Големият въпрос, Лейтън, е дали Арло лъже?
— Първото ми впечатление ли? Да, вероятно лъже.
Лили повдигна вежди.
— Наистина ли мислиш, че има вероятност той да не е убил онези хора?