— Да, предполагам. Но беше и ветровито, затова не съм сигурна.
— След като вратата се затръшна, колко време мина, докато напуснахте бунгалото?
— Веднага.
— За колко време излязохте навън?
Холи взе няколко носни кърпички и избърса очите си.
— Може би за десетина секунди. Майк мислеше, че това е страхотно старо бунгало и искаше да го разгледаме, но когато вратата се затръшна, и двамата разбрахме, че трябва да се махнем. Тръгнахме към палатките и аз чух… силен звук. Сякаш метална тръба удари друга метална тръба или нещо подобно. Помислих си, че Уил или Ейприл се опитват да ни уплашат, но после Майк… — тя млъкна за момент, защото очите ѝ пак се напълниха със сълзи, — после Майк изкрещя. Не бях чувала някой да пищи така. Той падна и аз видях онова нещо на крака му. Беше разкъсало прасеца му. Виждаха се костите на крака му. — Холи подсмръкна и добави: — Отначало си помислих, че е случайно, но след това осъзнах, че капанът не беше там, когато отивахме към бунгалото.
Кели си записа някои неща.
— Разкажи ми точно какво видя, когато погледна към онези дървета и забеляза човека там. Опиши го.
Холи зарея поглед в тавана, сякаш си спомняше нещо, което не искаше да си спомня.
— Майк го видя пръв и ми каза да бягам. Човекът вече тичаше към нас, когато го видях. Не исках да оставям Майк, но… той ме блъсна и продължи да ми крещи да бягам… затова побягнах.
— Какъв беше човекът — висок, нисък, дебел?
— Мисля, че беше среден на ръст и с нормално телосложение. И лицето му беше абсолютно тъмно, затова мисля, че носеше маска или нещо такова. Не можах да видя нито една част на лицето му.
— А ръцете му? Носеше ли ръкавици?
— Не забелязах ръкавици.
— Какви бяха панталоните му?
— Не знам, приличаха на джинси.
— А тениската?
— Мисля, че беше бяла, но в сънищата ми понякога е черна, затова не знам. Може да е била черна, но аз да не си спомням, когато съм будна. — Холи избърса още няколко сълзи и смачка хартиената кърпичка в ръката си. — Терапевтът каза, че травмата влияе на спомените.
— Мъжът куцаше ли?
Холи повдигна рамене.
— Не знам. Но се движеше бързо…
— Когато те подгони, на какво разстояние беше зад теб?
— Не знам, не поглеждах назад. Изгубих се, защото пътеката се разклоняваше в три посоки. Обърнах се едва когато стигнах до скалата. — Холи преглътна. — И тогава го видях на пътеката зад мен. Държеше нещо… Заприлича ми на бейзболна бухалка. Знаех, че ще ме убие, затова затворих очи и скочих.
— Когато спря да се търкаляш след скока, погледна ли нагоре?
— Не, загубих съзнание от контузията. Когато се свестих, трябваше да изпълзя до пътя, не знам колко време ми е отнело. Знаех само, че не искам да умра там и че той вероятно слиза надолу, за да ме намери. Но накрая някой спря и се обади на 911.
— Спомняш ли си нещо друго от външния му вид? Брада, татуировки, белези, нещо отличително? Нещо, което може да използваме, за да го идентифицираме?
Холи избърса сълзите.
— Не, казах на полицията всичко, което си спомням.
Кели въздъхна. Тя вече знаеше тази информация. Надяваше се Холи да си спомни дребни неща, които беше блокирала в паметта си заради травмата. Спомените оставаха замъглени и откъслечни и в много случаи изплуваха едва след като измине достатъчно време. Трябваше да опита пак след две седмици, за да провери дали Холи си е спомнила нещо друго.
— Холи, спомняш ли си нещо, което не си казала на детективите?
Младата жена се замисли за момент, взирайки се в пода.
— Той дишаше много тежко.
— Кога?
— Докато тичаше към мен. Не беше толкова близо, но дишането му беше толкова тежко, че го чувах, задъхваше се. Това е единственото, което не казах на полицията. — Тя погледна Кели в очите. — Може ли да ви попитам нещо?
Кели кръстоса крака и остави писалката.
— Разбира се.
— Сестра ми… наистина ли е умряла в огъня, както пише във вестниците?
Кели се поколеба.
— Смятаме, че Уилям се е отдалечил от палатките, може би за да се облекчи, или да вземе дърва за огъня, когато Арло Уорд е завързал сестра ти и я бутнал в огъня. Писъците ѝ вероятно са накарали Уилям да се върне и тогава Арло Уорд го е ударил. След няколко удара Уилям е загубил съзнание и тогава Арло Уорд е прерязал гърлото му и Уилям е умрял от загуба на кръв.
— Ами Ейприл?
Кели отмести поглед встрани. Не искаше да бъде откровена по този въпрос, но знаеше, че рано или късно Холи ще научи истината.
— Той е държал лицето ѝ в огъня между три и пет минути. Съдебният лекар смята, че толкова време е било необходимо Ейприл да умре от задушаване.