— Не знам как го правиш — избухна накрая полицаят, — не знам как се понасяш, като оправдаваш такива отрепки.
Асансьорът иззвъня и вратите се отвориха. Дилън се обърна към ченгето.
— Искаш ли да ти дам един непоискан съвет? Не оставай ченге твърде дълго, това ще замъгли начина, по който виждаш хората, и ще си останеш циник до края на живота си.
Докато излизаше от асансьора, полицаят отвърна:
— Същото важи и за теб, адвокат, защитаваш ли ги твърде дълго, ще станеш като тях.
Лили явно усети, че думите му подразниха Дилън, защото го хвана за лакътя.
— Той е малък, Дилън, незначителен човек, ядосан, че някой го е пренебрегнал… Не му обръщай внимание, нашата работа е важна.
Излязоха навън и Дилън вдиша нощния въздух. Беше топъл, също като въздуха във фурна, миришеше на изгорели газове, но пак беше по-приятен от спарения въздух в съдебната зала.
— Сигурна ли си, че не искаш бира, Лили? — попита отново той.
— Антъни получи повишение в инвеститорската фирма и аз съм планирала романтична вечер. С всичките съдебни процеси за последните няколко месеца, отдавна не сме имали истинска среща.
Лили добави, че ще се видят утре в кантората, и тръгна към джипа, който беше паркиран на отсрещната страна на улицата. Дилън я гледаше, докато тя се качи и потегли, после ѝ помаха, когато увеличи скоростта край съдебната палата, за да успее да мине на зелено на кръстовището.
Въздъхна и огледа улицата. Хората все още спираха и снимаха червено-кафявата луна. Беше обагрила в червеникаво сияние и небето и Дилън си помисли, че не го беше виждал такова, после тръгна към колата си.
3.
Кели Уайтулф се събуди от вибрациите на мобилния си телефон върху леглото. Заспа, докато гледаше документален филм за истинско престъпление, и телевизорът все още работеше с намален звук. С премрежен поглед тя взе телефона и видя, че на екрана е изписано името Ханк Филипс. Кели изключи телевизора и отговори на обаждането.
— Знаеш ли колко е часът?
— Не е чак толкова късно, че да не ми е удобно да звъня — отвърна малко нахално Ханк.
Кели си пое дълбоко дъх и седна в леглото. Стаята беше обляна в слаба пурпурна светлина и чак след известно време си спомни, че има „кървава луна“. Тя докосна празната страна на леглото, чаршафите бяха студени.
Бракът ѝ се разпадна след раждането на близначките. Кели и бившият ѝ съпруг се впуснаха в него твърде бързо и не бяха подготвени за големия стрес, който децата внесоха във връзката им, затова тя остана самотна майка, откакто момичетата ѝ бяха на шест месеца.
Кели се запита какво би било да се събуди до някого, който знае как да ѝ помогне, когато се чувства смазана от работа.
— Кели, там ли си?
— Да, да, почакай. — Тя отиде до машината за еспресо, която държеше на тоалетката, и я включи. — Какво става? — попита Кели, когато чу познатото бръмчене и долови мириса на кафето.
— Ще можеш ли да дойдеш в участъка? Има… ами, проклета касапница, Кели.
— Какво искаш да кажеш?
— Точно това, което казах, четирима младежи в каньона Койот. Едната е оцеляла, но е в интензивното отделение в болница „Рузвелт“, ранена е много лошо. Другите трима… Не съм виждал такова нещо.
Ханк Филипс беше полицай от двайсет и четири години, шестнайсет от които в отдел „Обири и убийства“ на Шерифската служба на окръг Джаксън. Думите му, че не е виждал такова нещо, я накараха да потрепери.
— Извършителят вече е арестуван.
— Толкова бързо?
— Полицейски патрул го спрял на междущатската магистрала петнайсет за превишена скорост. Полицаят го изкарал от колата и видял, че е облян в кръв. Току-що излязох от стаята, където е задържаният. Полицаят не се шегува. Арестантът наистина е покрит с кръв от главата до петите.
— Идвам веднага.
Кели отиде в тоалетната, после се изкъпа и облече черен костюм. Изпи двойно еспресо и издърпа чекмеджето, където държеше златната си значка с гравиран отгоре надпис „Окръжна прокуратура на Джаксън Каунти“.
Понякога Кели носеше и скрито оръжие, но реши да го остави вкъщи тази вечер. Тя беше първата жена окръжен прокурор на окръг Джаксън и получаваше доста заплахи, някои от добрите стари момчета не харесваха идеята да ги прибира на топло жена, още повече коренна американка.
Въпреки че беше малък и се намираше насред изолирана ивица пустиня в северозападна Невада, окръгът се разрастваше бързо. Кели беше подала заявление до Окръжния съвет да ѝ дадат още петима прокурори, но засега се позоваваха на бюджетни проблеми и се бавеха, никой от съветниците не искаше публично да откаже на правоприлагащите органи искане за повече персонал, но също така си имаха свои любими проекти, които чакаха финансиране. Съветът беше съставен точно от такива, каквито Кели не харесваше — хора, които биха казали всичко, за да получат каквото искат.