— Трудно е да се види в тъмното.
— Да, но ти си разрязвал жертвите… колко дълго? Най-малко един час, нали? Твърдиш, че си я обезглавил след смъртта, но не си забелязал, че е имала червени кичури?
Арло не отговори.
— С какви обувки беше Ейприл?
— Не знам. Беше тъмно.
— С какви обувки беше Уилям Пейдж?
— Не знам.
— А Майкъл Търнър?
Арло се размърда неспокойно на мястото си и по лицето му се изписа гняв.
— Вече казах, че беше тъмно и не видях.
— Телата са били положени в пози по някое време след смъртта, нали?
— Да — усмихна се леко Арло. — Помислих си, че ще бъде забавно да тероризирам госпожица Холи Фалоус, когато се върне и види всичко това.
Дилън трябваше да положи усилия, за да не се обърне и да види реакцията на Холи Фалоус.
— И когато си полагал в пози телата, е трябвало да повдигнеш отрязаните крайници, така ли?
— Да.
— Това включва краката. Убиецът е отрязал краката на Ейприл Фалоус и Майкъл Търнър в коленете. Начинът, по който са били наредени, показва, че той е трябвало да ги повдигне, нали?
Арло започна нервно да потърква пръсти един в друг.
— Да.
— И така, ти събличаш дрехите, но оставяш обувките, вдигаш краката, държиш ги в ръцете си и нареждаш телата, а не можеш да ни кажеш какви обувки са носили?
— Не е така. Когато убиваш хора, всичко става много бързо. М-м-мозъкът ти сякаш е на автопилот. Не забелязваш детайлите.
— О, но в самопризнанията си ти споменаваш детайли, нали? Говориш колко далеч си бягал след Холи, как си чувствал бухалката, когато си удрял по главата Майкъл Търнър, как си заредил капана за мечки, за да го хване… И като стана дума за това… — Дилън се обърна към Хамилтън. — Почитаеми съдия, искам разрешение да помоля господин Уорд да представи демонстрация за съдебните заседатели.
— Разрешавам.
Дилън отиде при съдебната секретарка и поиска две веществени доказателства, които вече бяха представени в съда. Тя влезе в стая зад масата на съдията и излезе, носейки капана за мечки и бейзболната бухалка, която бяха намерили в бунгалото, и двете сложени в дебели найлонови пликове.
— Арло — каза Дилън, извади капана за мечки и го постави близо до съдебните заседатели, — моля те, ела тук.
Арло застана до Дилън, скръсти ръце на гърдите си, стисна устни и се втренчи в капана.
— Това ли е капанът, който се предполага, че си използвал за Майкъл Търнър?
— Да.
— Тогава, моля те, би ли заредил капана по същия начин, както си направил в онази нощ?
— К-к-какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че тези капани трябва да се заредят, преди да щракнат и да хванат някого. Зареди го, за да могат съдебните заседатели да видят как работи.
Арло се вгледа в капана и после се наведе над него. Започна да го човърка и да го нагласява по всевъзможни начини, опитвайки се да го отвори, а после се помъчи да извие пружината, след това да я обърне на другата страна и така да го отвори. Стана ясно, че не може да го направи. Дилън се приближи до масата на защитата и взе дълга стоманена пръчка.
— Може би се нуждаеш от това, Арло? След като отвориш капана, използваш този инструмент, за да бутнеш нагоре кръглата част в средата, която после го зарежда.
Арло взе стоманената пръчка и се втренчи в капана. Опита по два различни начина и най-после успя да повдигне нагоре кръглата стоманена пластина в средата и зареди капана.
— Чудесно, Арло. А сега се изправи, моля.
Дилън разглоби капана и го отмести настрана. След това извади бухалката от найлоновия плик и я даде на Арло.
— Покажи ни как си я размахвал.
— Какво?
— Покажи ни как си размахвал бухалката в онази нощ.
Арло погледна към съдебните заседатели и после Лили и Мадлин. Хвана с две ръце бухалката, втренчи се в нея за момент и после замахна с нея от ляво надясно. Приличаше на дете, което никога не е държало бейзболна бухалка в ръцете си. В замаха му нямаше сила. Беше непохватен и неефективен.
— Още веднъж, моля. Замахни силно.
Арло замахна в другата посока и този път замахът изглеждаше още по-зле.
— Ти твърдиш, че ловко и умело си убил жертвите с точни замахвания. Моля, покажи ни как го направи.
— Аз… не искам.
— Съдебните заседатели биха искали да видят, Арло. Те трябва да почувстват какво са преживели жертвите и най-добрият начин е да им покажеш точно как са умрели. Затова замахни точно както си направил в онази нощ.
Дилън отстъпи крачка назад. Единият съдебен пристав се приближи до Арло, нервно потупвайки с ръка пистолета си, сякаш Арло щеше да се нахвърли върху съдебните заседатели и да започне да ги налага с бухалката.