— Почитаеми съдия — обади се Кели. — Възразявам срещу тази демонстрация. Това не доказва абсолютно нищо. Да не споменавам, че връчването на бейзболна бухалка на подсъдим, обвинен, че е извършил убийство с нея, е крайно опасно.
— Тук има пристави, готови да използват електрошоков пистолет, ако е необходимо, уважаеми съдия, и съдебните заседатели трябва да решат дали Арло знае как да замахва с това нещо, или не.
Хамилтън почука с писалката си по масата и се замисли твърде дълго.
— Мисля, че всеки съдия би искал да бъде обективен по този въпрос, почитаеми съдия — добави Дилън за камерите. — Ако се страхувате за безопасността на присъстващите, може да сложим окови на глезените на господин Уорд и да го отдалечим от съдебните заседатели.
Хамилтън кимна.
— Да, нека го направим. Пристав?
Те взеха бухалката от ръцете на Арло и после оковаха глезените му с белезници, свързани с верига, достатъчно къса, така че ако се опита да се движи бързо, да се спъне. Дилън го позиционира по-далеч от съдебните заседатели и по-близо до масата на защитата.
— Хайде, замахни.
Арло замахна — толкова силно, че загуби равновесие и произведе свистене, което изпълни притихналата съдебна зала, а после се спъна и се наложи да се подпре на масата, за да се изправи.
— Още веднъж.
Арло преглътна, лицето му беше зачервено.
— Не.
— Не? Но ти си експерт в замахването с бухалка. Онези хора са се борели за живота си, но ти все пак си успял да сломиш съпротивата им. Това наистина е изумително постижение. Да убиеш мишени с такова тежко оръжие, докато те се борят с теб. Хайде, замахни отново и покажи на съдебните заседатели как си го направил.
Арло остави бухалката на масата на защитата.
— Не.
— Не искаш да им покажеш, защото не можеш да го направиш, нали, Арло?
— Аз убих онези хора.
— Убил си ги, но не можеш дори да замахнеш с бухалка, без за малко да паднеш? — преди Кели да успее да възрази, Дилън добави: — Може да седнеш пак на свидетелското място, Арло.
76.
Съдебните пристави махнаха белезниците от глезените на Арло и той седна. Дилън се приближи до него и се втренчи в очите му. Очевидно го изнерви, защото Арло започна да мърда неспокойно на стола.
— На Ейприл Фалоус липсвали бъбреците. Ти ли взе бъбреците ѝ?
— Да. Но ги оставих там.
— Как ги изряза?
— С ловджийски нож.
— Какъв ловджийски нож?
— Просто нож. Хвърлих го от скалата, след като приключих. Затова не са го намерили.
— Виж, това е интересно — каза Дилън и отстъпи крачка назад. — Защото Ейприл Фалоус е имала само един бъбрек, левия. Загубила е десния си бъбрек в катастрофа, когато е била на шестнайсет, а левият ѝ бъбрек е бил намерен на местопрестъплението.
В съдебната зала настъпи мъртвешка тишина. Дори тълпата репортери на местата за медиите престанаха да пишат и да поглеждат телефоните си. Арло забеляза прикованото в него внимание и заби поглед в пода.
— Понякога се обърквам. Случи се много бързо и беше тъмно и се обърквам заради заболяването ми.
— Не си бил объркан, когато си признал. Детективите са те разпитали за всички детайли и ти не си споменал, че Ейприл Фалоус е имала само един бъбрек, нали?
— Не.
— Сега казваш, че си спомняш, но не можа да ми кажеш какъв цвят е била косата ѝ и какви обувки и дрехи е носела. Не можеш дори да замахнеш с бухалка достатъчно силно, за да нараниш дете, още по-малко колежанин футболист.
— Възразявам! — извика Кели.
— Това не е, защото си объркан, Арло, а защото не ти си ги убил, нали?
— Възразявам, почитаеми съдия.
— Не! — настоя Арло. — Аз го направих. Аз ги убих и сега съм известен.
— Не си убил никого. Онзи, който е убил семейство Бенет, е убил и тези млади хора.
— Не! — В гласа на Арло прозвуча паника. — Н-н-не б-б-беше т-т-така.
— Имам запис на телефонен разговор между теб и съпругата ти в затвора преди двайсет и седем дни. Бих искал да го пусна на съдебните заседатели.
Арло погледна съдебните заседатели и после отново насочи очи към пода. Дилън даде диска на съдебната секретарка. Кели възрази, че за това няма основания, и Дилън даде на нея и на съдията подписан документ от служител в затвора, че дискът е автентичен и записан на посочената дата.
От високоговорителите в съдебната зала се разнесоха гласове.
— Липсваш ми.
— И ти ми липсваш.
— Спрете го, моля… Благодаря. Арло, това са твоят глас и гласът на съпругата ти, нали?