Истинският проблем за господин Уорд е била смелостта на Холи. Той не си представял, че някой ще се измъкне жив. Вероятно е щял да „почисти“ местопрестъплението, преди да си тръгне, да се отърве от труповете, да намери дрехи, да се преоблече… но не е могъл да направи нищо такова, защото Холи се е измъкнала. И не е имал никаква представа колко време ще ѝ отнеме да спре кола и да повика полицията. Той е бързал да нареди телата така, че да изглеждат като убийствата на семейство Бенет, за които несъмнено нещичко е научил с времето, и после се е качил в колата си, покрит с кръв, и е подкарал към дома си колкото може по-бързо. И тук се намесва случайността. Онази ивица от магистралата е известна като „капан за скорост“ и патрулна кола чакала встрани от пътя, дебнейки за шофьори, превишаващи ограничението за скоростта. Полицаите спират подсъдимия за превишена скорост близо петдесет километра над допустимата, тоест Арло Уорд е карал със сто и петдесет километра в час. Защо Арло Уорд се е движел толкова бързо на магистрала, известна с присъствието на полиция? Именно тук проблясва гениалността му. Той не може да каже, че не се е случило нищо, защото Холи може да е оцеляла, защото ще има доклад за шофьор, движещ се с превишена скорост, покрит с кръв, спрян близо до мястото, където са станали убийствата. И затова прави пълни самопризнания. Разказва подробно всичко и после настоява, че е виновен и трябва да бъде наказан.
Арло Уорд знае, че не може да представи алиби, знае, че кръвта по него ще съвпадне с тази на жертвите, и не може да бъде сигурен, че Холи не е жива. Ето защо той трябва да разсъждава бързо и го прави. Арло Уорд е подготвил цялата история, внимавал за детайли, да каже, но не твърде много, не и детайли, които би могъл да знае само убиецът. Казал само толкова, че да изглежда сякаш поема вината, но и не достатъчно, че да е сигурно, че той го е извършил. Арло Уорд се е подложил на хипноза, както видяхте във видеозаписа, който ви показа доктор Симънс, и е изфабрикувал още една история как случайно попада на ужасяващото местопрестъпление и си мисли: Еха, трима души са мъртви. Защо вместо да се обадя на полицията, не се намажа с кръвта им и после да подкарам към дома си със сто и петдесет километра в час?
Цялото това шоу, дами и господа, е изиграно за вас. За да ви убеди, че някой друг, а не Арло Уорд, е убил Майкъл, Уилям и Ейприл и за малко не е убил и Холи. Гениално е и за малко да проработи… Господин Астър и госпожица Ричи, и двамата блестящи адвокати, не са нищо друго освен пионки в тази партия шах. Арло Уорд се е нуждаел от адвокати, които ще пледират невиновен, докато той настоява, че го е направил. Арло Уорд се нуждае вие да повярвате, че иска да бъде осъден, за да осигури пари за съпругата и детето си. Съпругата, която свидетелства тук в съда и ви каза колко пъти ѝ се е налагало да ходи в спешното отделение заради него. И кой знае колко пъти не е ходила в спешното отделение. — Кели млъкна и сплете пръсти, изчаквайки, за да се увери, че ще изрече думите си така, както подобава. — Когато отидете в стаята за размисъл, замислете се какво може да се е случило, за да е вярна историята му. Арло Уорд случайно е бил на точното място в каньона Койот, където са били жертвите. Случайно е отишъл там, когато те вече са били мъртви. Случайно е бил в състояние, в което е почувствал, че психичното му заболяване се влошава и е трябвало да намери начин да се сдобие с много пари за семейството си. Бейзболната бухалка, с която е убил жертвите, и ножът, с който ги е осакатил и разчленил след това, случайно не са в него, но бухалката е открита в бунгало наблизо. Ако някой наистина иска да бъде заловен и да поеме вината, нямаше ли да задържи бухалката и ножа? Не и ако играе дълга игра. Защото оръжията на убийствата убедително биха свързали Арло Уорд с убийствата. Той не може да се измъкне, ако вие не се усъмните, че е извършил убийствата. — Кели поклати глава, обърна се към Арло, втренчи се в него и каза: — Арло Уорд е убил онези прекрасни млади хора. Арло Уорд за малко не е убил Холи Фалоус. Арло Уорд ни се присмива по време на целия този процес. — Тя отново се обърна към съдебните заседатели. — Моля ви, не се връзвайте на това, защото, повярвайте ми, не го искате отново сред нас и нашите семейства. — Кели се приближи до тях и отдели време, за да погледне всеки един в очите. — Той ни се присмива и се присмива на жертвите, чийто живот е отнел по такъв жесток начин. Не му позволявайте да се смее последен.