Выбрать главу

Annotation

Убиец, който жадува отмъщение.

Министър, подложен на шантаж.

Журналист, който търси отговори.

В Осло пенсионирана учителка е намерена брутално убита. По всичко личи, че убиецът е бил воден от силен гняв. Скоро млада жена е убита по подобен жесток начин.

Министър, подложен на шантаж. Министърът на правосъдието — амбициозна и принципна жена, е обвинена в сексуален тормоз над по-млад политик. Случаят предизвиква медиен шум и тя е подложена на натиск да подаде оставка, в противен случай ще бъде разкрита нейна тайна, за която не знае дори съпругът й.

Журналист, който търси отговори. Хенинг Юл е толкова добър в работата си, че често се оказва на крачка пред полицейското разследване. Сега той е по дирите на бруталния убиец. Но не може да пренебрегне и медийната кампания срещу министъра на правосъдието, защото тя е собствената му сестра, с която от години не поддържа връзка. Той разбира, че някой я изнудва чрез медиите, и затова застава на нейна страна, въпреки нежеланието й за контакт.

И тогава убиецът нанася следващия си удар.

***

Още първият роман на Томас Енгер — „Мнима смърт“, се превръща в международна сензация (превод на 23 езика, бестселър в 15 страни). Героят — журналист, белязан физически и емоционално, става център на пет сюжетно самостоятелни романа. Не са случайни и сравненията, които се правят със Стиг Ларшон и неговия „Миленуим”. Но Томас Енгер създава нещо ново, въвеждайки в криминалния жанр стила на телевизионните сериали (подобно на шведско-датския „Мостът“). Така се ражда най-епичната и амбициозна криминална поредица в момента.

Главният герой Хенинг Юл е отличен криминален репортер, но е преживял дълбока травма — при необясним пожар в апартамента му е загинал неговият шестгодишен син Юнас. Хенинг е оцелял, но с ужасни белези по лицето… и в душата. Успоредно със случаите, които разнищва, винаги крачка по-напред от полицията, той иска да намери отговор на въпроса: Кой е убил сина му? Едновременно с това авторът изважда на показ полицейски разследвания, брутални престъпления, политически интриги, както и забързаното ежедневие на хората, които нонстоп отразяват новините, като напомня най-доброто, създавано от Артър Хейли.

***

Кървава мъгла — състоянието, в което изпадат ловджийските кучета, когато попаднат на кървава следа и правят всичко, за да примамят жертвата.

Томас Енгер — Кървава мъгла

Пролог

Септември 2009 г.

Неделя

1

2

3

4

5

6

Понеделник

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

Вторник

35

36

37

38

39

40

41

42

43

44

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

55

56

Сряда

57

58

59

60

61

62

63

64

65

66

Четвъртък

67

68

69

70

71

72

73

74

75

76

77

78

79

80

81

82

83

84

85

86

87

88

89

90

91

Петък

92

93

Събота

94

Обработка The LasT Survivors

Сканиране: sqnka, 2018

Разпознаване, корекция и форматиране: Daemon, 2018

Информация за текста

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

42

43

44

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

55

56

57

58

59

60

61

Томас Енгер — Кървава мъгла

Пролог

Вернер беше мъртъв.

Наистина беше мъртъв, сега го усещаше.

Странно, че трябваше да застане тук, до малката квадратна дупка, за да успее да го разбере. Наистина да го разбере. Трябваше първо да погледне ковчега, да огледа останалите. В тъмни дрехи, с тъмни очи.

Вернер го нямаше.

Завинаги.

По земята около него падаха леки снежинки. Някои се озоваваха във виеща се спирала, която никога не свършваше. От снежинките очите му потекоха, но на него нищо му нямаше. Така че може би изглеждаше сякаш той плачеше.

Обърна се към майка си. По бузите й се бяха появили студени ивици. Просто стоеше там и се взираше в блестящия, кафяв ковчег. А до нея — един мъж, който тази сутрин едва успя да си завърже вратовръзката, защото ръцете му ужасно трепереха. И който бе имал нужда от помощ, за да се обръсне. Който преди една седмица излезе тичешком навън само по тениска и боксерки, въпреки че беше средата на деня и големи, бели парцали се спускаха покрай тях. Който не спираше да крещи, докато копаеше и копаеше. Който изрови Вернер от тежкия бял сняг.