— Извинете ме, но по-добре попитайте някой друг — отвърна му тя.
— Аз…
— Нямам желание да разговарям с такива като вас.
Хенинг остана така с изречение на уста, но то така и не беше изречено докрай.
Десет минути по-късно дойде един мъж, който с удоволствие спря, но нито говореше, нито разбираше норвежки особено добре. Така или иначе това не му пречеше да приказва и да се усмихва. Хенинг успя да разбере, че мъжът беше измил подовете на първия и втория етаж тази вечер, но не знаеше нищо по-особено за случилото се два етажа по-нагоре.
— Кое отделение се намира на четвъртия етаж? — запита той.
— Всички луди живеят там — отвърна непознатият.
Хенинг спря.
— Всички луди?
— Да, онези, които изобщо не са в ред с главата.
Мъжът се усмихна и разкри редица тебеширенобели зъби.
— Точно така — отвърна Хенинг.
Мъжът вдигна палец във въздуха, преди да се качи на велосипеда си и да си отиде.
Значи жертвата е била с деменция, констатира Хенинг. Това беше далеч от достатъчното по случая, но беше необходим за него детайл. Обаче бе принуден да открие и още.
Служителите вероятно бяха положили клетва за поверителност, но подобна формалност никога преди не го беше спирала. Опитът му беше показал, че някои хора чисто и просто обичаха да говорят. Оставаше му само да открие такива хора. Да ги обработи.
Не беше лесно в неделя вечерта.
Една жена в хиджаб[9] излезе. Хенинг отново се усмихна само за да го отхвърлят още веднъж. Малко по-късно пробва с един мъж с тъмни наченки на брада, разбра от него, че е бил на посещение при майка си и всъщност бе проклет, задето не беше успял да гледа футболния мач между Бран и Волеренга по телевизията.
Хенинг се канеше да се оттегли и да заложи на това, че 6tiermes7 — неговият таен чат източник в полицията — можеше да допринесе с един-два детайла, когато един мъж с черно кожено яке и дълъг панталон в същия цвят излезе. Косата му беше светла и дълга и се движеше ритмично от една страна към друга, докато мъжът бързо прекосяваше паркинга. Хенинг, който имаше чувството, че и преди беше виждал този мъж някъде, се насочи към него.
— Здравейте, казвам се Хенинг Юл. Работя за „123nyheter”. Ще може ли да разменя няколко думи с вас?
Мъжът бързо погледна Хенинг.
— Нямам време — отвърна той.
— Мога да повървя с вас, ако така ще е по-удобно.
Непознатият не отрони и дума, но Хенинг видя в погледа му, че и той започваше да си го спомня.
— Какво се е случило там горе? — попита Хенинг.
Мъжът му хвърли бърз поглед.
— Никъде няма да ви цитирам, просто се опитвам да сглобя пъзела на станалото. Някой е отнел живота на възрастна жена с деменция, правилно ли съм разбрал?
Другият отново го погледна за миг.
— Съжалявам — отвърна той. — Но трябва да се прибера бързо вкъщи. Син…
Той спря по средата на изречението и примигна с очи.
Хенинг продължи да върви след него.
— Добре, чудесно — отвърна Хенинг. — Но тук…
Той направи една забързана крачка, като в същото време извади визитна картичка от джоба на якето си.
— В случай, че има нещо, за което бихте имали желание да поговорите с мен, независимо дали е по темата или не, е необходимо просто да ми звъннете. По всяко време. Окей?
Мъжът колебливо взе визитката, която Хенинг му подаде.
— Благодаря ви. Повече няма да ви задържам. Надявам се, че синът ви още няма да си е легнал.
Той се усмихна на мъжа, който няколко пъти се обърна назад, преди да изчезне в тъмнината. Интересна личност, помисли си Хенинг. Човек, който се отличаваше от множеството. Служител, който не изглеждаше изцапан след работа, а по-скоро уплашен. Или се страхуваше, вероятно.
Хенинг опита да поговори с още няколко души преди час по-късно да си е тръгнал и да е седнал на компютъра, с надеждата да се свърже с 6tiermes7, надежда, която след известно време започна да замира с наближаването на полунощ. Вече не толкова отчаян, Хенинг изпрати няколко съобщения на Бярне Бругелан. Не се отказа, докато миг по-късно приятелят му от полицията не му се обади.
— По дяволите, колко си упорит — каза Бругелан.
— Ти каза, че ще звъннеш, щом имаш две минути.
Шумът от движението се примеси със звука от отчаяната въздишка на Бругелан.
— Към вкъщи ли си отиваш или…?
— Леле, можеше да станеш следовател. Часът е един без пет, Хенинг.
— Тогава ще действаме бързо. Възрастна жена с деменция е била намерена мъртва. Какво се е случило?
— Според мен ти добре обобщи всичко.