— Реми — започна Бярне.
— Просто се откажи — прекъсна го Реми. — И не се опитвайте да влезете вътре. Ще стрелям.
Бярне не успя да отговори веднага.
— Какво каза току-що, Реми?
— Имам оръжие тук и не се страхувам да го използвам. Не… влизайте… вътре.
После затвори.
75
Трине Юл-Осмундсен погледна часовника, пое си дъх. Оставаха само няколко часа, преди тя да се срещне с глутницата вълци. Беше се опитала да напише онова, което се канеше да каже, но като че ли пръстите й спираха над клавишите. Беше чувала за творческа криза, може би си беше мислила, че точно това беше присъщо за писателите, но сега и тя знаеше за какво ставаше въпрос. Да не можеш да напишеш и една-единствена разумна мисъл. Да се вглеждаш в екрана и да не получаваш обратно нищо повече от празнота. Беше като да се намираш във вакуум.
Беше прегледала електронната си поща и за щастие, не беше открила повече съобщения от lognen0910. Това съответстваше на заключението й в сутрешните часове. Подателят знаеше, че нямаше смисъл да й изпраща имейли, докато тя не беше в състояние да ги чете или да им отговаря.
На вратата се почука. Катарина Хатлем надникна вътре.
— Искала си да говориш с мен? — попита шефът на връзки с обществеността и влезе в стаята. Дългите, червени къдрици се бяха навили около врата й.
— Да. Затвори вратата след себе си — каза Трине.
Катарина изпълни това и се приближи до писалището.
Обикновено стъпките й бяха енергични. Обикновено лицето й беше будно. Сега чертите й бяха обтегнати. Сякаш беше плакала или не беше спала от няколко дни.
— Как си? — попита предпазливо Хатлем.
— Седни.
За секунда Катарина се поколеба, преди да седне.
— През последните дни мислих — започна Трине. — Имам предвид, че нямах възможност да помисля достатъчно, докато не се прибрах у дома снощи. Беше ми малко, как да кажа, трудно да допусна други мисли, освен болезнените.
— Разбирам добре това — каза Катарина и кимна съчувствено.
Трине забарабани с пръсти по писалището.
— Онзи, който е задействал тази клеветническа кампания срещу мен, трябва да е знаел, че аз няма да държа реч в своя защита. Той или тя трябва да е знаел, че не бих могла да разкажа на обществеността какво в действителност съм правила вечерта на 9 октомври миналата година. Или по-точно казано, какво направих на следващия ден. Това означава, че въпросният човек трябва да е знаел, че по това време аз съм била в Дания, както и какво би означавало за мен, ако истината излезе наяве.
Катарина Хатлем сведе очи.
— Споделих го на един-единствен човек — каза Трине и прикова поглед в Катарина. — Един-единствен човек ми помогна с практическата част. И този човек, скъпа Катарина, беше ти.
Катарина не отговори. Само се взираше в пода.
— Или ти стоиш зад всичко това, или си разказала на някой друг какво направих.
Трине изпревари евентуалния й протест в зародиш.
— Ще получиш един шанс, само един, за да ми обясниш. И не давай честната си дума, как не си била ти, защото не може да не си имала нещо общо с това. Аз, във всеки случай, не съм разказвала за това на никого.
Катарина вече нямаше сили да вдигне погледа си, но Трине забеляза, че бузите й бяха пламнали. Не беше нужно много време, преди ъгълчетата на устата й да затреперят.
— Кълна се — подсмърчаше тя. — Никога не съм вярвала, че това ще стигне толкова далеч.
— Не си ли? — отвърна иронично Трине. — Не са много хората, които да познават медиите по-добре от теб, Катарина. Знаела си точно как да ги манипулираш.
Тя трескаво заклати глава.
— Не беше така — отвърна тя. — Грешката беше моя, но ти се кълна, Трине, че нямам нищо общо с това.
— Тогава ти предлагам да започнеш да ми разказваш. Остават по-малко от два часа до началото на пресконференцията.
Катарина избухна в плач. Тя остана така дълго време, докато Трине не я помоли да се съвземе.
— Извини ме — запелтечи Катарина тихо, докато затваряше очи, за да спре сълзите си. — Съжалявам.
Трине не каза нищо, само наблюдаваше най-близката си в продължение на много години колежка. Колежката, която тя бе наричала приятелка. Изненада се от топлото чувство, което изпита в себе си. Но не успя да се насили да каже, че всичко е наред. Защото изобщо не беше наред. Онова, което беше разрушено между тях, не можеше да се поправи.
— Чакам — каза тя и навири брадичка.
Катарина Хатлем изсумтя, прокара пръст под всяко око, опита се да остави кожата си да попие част от влагата, но без резултат. Въпреки това гласът й вече не трепереше, когато тя най-сетне започна да разказва.