А Трине си бе мислела, че знае колко боли, когато те наранят. Тъпата болка, която отеква изпод малки, пулсиращи ужилвания, думи, които водят частици болка към сърцето и изкарват въздуха от гърдите. Тя мислеше, че знае колко болезнено можеше да бъде.
Беше допуснала грешка.
76
Веднага след като затвори, Бярне набра нов номер. Беше необходим само един момент, преди той да получи отговор от другата страна. Бързо обясни къде се намира и какво се беше случило.
— Ситуацията няма изход — каза той още веднъж, сякаш за да подчертае сериозността на нещата. Когато затвори, се загледа в къщата.
— Някой от вас има ли опит в ситуации като тази? — попита той.
Местните полицаи се спогледаха.
— Имам предвид, освен това, което сте учили в полицейското училище.
— Не — отвърна един от тях.
— Имате ли нещо против аз да поема командването, докато дойде аварийният екип?
— Не, не — казаха останалите в хор.
— Добре — каза Бярне. — Ще изградим блокада, насочена навътре, така че извършителят да не може да избяга, ако тръгне да излиза. След това ще създадем външен блокаж, който да попречи на идващите отвън да влязат в околността. Имаме късмет, че дотук има само един път и той започва зад ъгъла ей там — каза Бярне и посочи към една сива къща с високи стени. Там има също и пешеходна пътека. Един от вас, например ти — каза той и посочи към мъжа вляво от себе си, — отиваш там и спираш всички, които искат да влязат. И наистина имам предвид всички.
Полицаят кимна.
— Видях още една пешеходна пътека, когато идвах насам, там, до всички пощенски кутии. Ще застанеш там — каза Бярне и посочи към другия полицай. — Оттам също трябва да бъде възможно да се вижда вътрешността на къщата, но застани дискретно. Не бива да правим нещо, което още повече ще провокира извършителя. Свали си якето, така че шансът той да разбере, че си полицай, да бъде по-малък. Опитай се да намериш изглед и да разбереш колко души се намират вътре в къщата. Също така трябва да преценим дали не е редно да евакуираме някого от съседите, във всеки случай поне онези, които забележим отвън. Те трябва да изчезнат.
Полицаите кимнаха.
— Аз ще остана тук, в предната част на къщата. Ще направим каквото можем и ще чакаме и останалите да се появят.
Полицаите отново кимнаха.
— Добре — каза Бярне и размаха ръка. Полицаите се забързаха. Бярне започна да изучава къщата, забеляза, че пердето отново се раздвижи. Нечия глава едва надникна отпред и после отново изчезна.
Бярне вече беше попадал в отвличания два пъти. Първото се беше случило в център за прием на бежанци. Един от служителите в центъра сам се беше обадил в полицията и беше казал, че е задържан против волята си от един от обитателите, който го заплашвал с нож и кана с бензин. Както линейка, така и въоръжена полиция се придвижиха бързо и дълго се опасяваха, че човекът от къщата ще застреля целия екип. Но всичко приключи в рамките на половин час. Обитателят на къщата беше заловен без излишен драматизъм.
Следващия път ставаше въпрос за жена, живееща в къща в Льоренскуг, а съобщението, което получиха, беше приблизително същото като сега — че мъжът вътре има оръжие и не се страхува да го използва. Той дори излязъл на верандата и изстрелял един куршум във въздуха, за да докаже твърдението си. Полицията дошла с голям екип, хората се разположили около къщата, а преговарящият установил контакт. И този път не отнело дълго време, за да се разреши трудната ситуация. Мъжът бил заловен в къщата след кратка акция.
Общо и в двата случая със заложници беше, че Бярне бе изпитал разочарование впоследствие. Нямаше никакъв екшън. Нямаше никакъв прилив на адреналин, никакви съобщения за ръка, рамо или глава, взета под прицела на трепкащ мерник. Но въпреки че тогава Бярне бе разочарован, сега той с цялото си същество усещаше, че се надява и сега резултатът да бъде същият. Да мине също толкова бързо, също толкова спокойно и с толкова малко щети за хората, колкото беше възможно.
Бярне подскочи при позвъняването на телефона. Той погледна дисплея. Повикването беше от телефона на Емилие Блумвик. За няколко дълги секунди Бярне остана неподвижен. Колебливо натисна зеленото копче.
— Ало?
— Не ме ли чу какво казах? — произнесе един мрачен, тежък глас.
— Напротив, Реми. Чух всичко, което каза.
— Тогава защо все още сте тук? Казах, че имам оръжие тук, вътре. От демонстрация ли се нуждаеш?
Бярне затвори очи и силно се замисли.
— Не, Реми, нямам нужда.