— Тогава предлагам веднага да се махнете оттук.
Бярне потърка челото си, ръката му се изпоти, изпита чувството, че сега добрите съвети се предлагаха на черния пазар, до който той нямаше достъп. Тренингът в школата за полицаи вече не означаваше нищо, не успяваше да открие спокойствието в себе си, съветите, мекия глас, който разказва на събеседника от другата страна, че той решава.
— Позволи ми да ти помогна — каза и в същия момент долови от другата страна въздишка.
— Това, което ти разрешавам, е да си затваряш устата и да слушаш. Знам, че ще дойдете в пълен състав, нали, с преговарящи, с оръжие, всички ще проявяват такова проклето разбиране. Можете да забравите за това. Няма да разговарям с някой проклет преговарящ.
Отново настъпи тишина. Потта закапа от челото на Бярне.
— Окей — каза той. — Тогава с кого искаш да разговаряш?
* * *
Ехото от гласа на полицая кънтеше в главата на Реми. Той погледна към телевизора, където вървеше новинарският канал. Една червена точка мигаше, сякаш някъде имаше предупреждение за цунами. До точката пишеше, че правосъдният министър Трине Юл-Осмундсен ще свика пресконференция по-късно през деня и че вероятно ще подаде оставка. Но експертите, които слушаше, тези, които разговаряха в студиото, казваха, че никой не може да смята, че тя може да помоли за извинение за извършеното.
Не и тя.
— Искам да говоря с тази по телевизията — заяви Реми. — Министъра на правосъдието. Искам да разговарям с Трине Юл-Осмундсен.
77
Въпреки че Хенинг трябваше да остане в колата, не му беше трудно да разбере, че нещо се случваше. Вече беше предупредил в редакцията, когато Бярне дойде и дръпна вратата.
— Сега не може да бъдеш тук — каза с цялата сериозност на полицай в гласа си. Същевременно му направи знак с пръст да отиде при него.
— Добре — каза Хенинг и излезе. — Тогава къде мога да бъда?
— Където и да е — отвърна Бярне. — Само не и тук.
— Какво се случва?
— Твърде много — отговори Бярне, без да дава по-нататъшно обяснение.
Хенинг се дръпна спокойно назад, докато наблюдаваше Бярне и останалите полицаи. Лицата им бяха обтегнати, а стъпките им — бързи. Събере ли човек две плюс две, обикновено получава четири. Реми се намираше в дома на Емилие Блумвик. И той изобщо не възнамеряваше да излезе оттам доброволно.
Хенинг си намери място малко по-далеч, където все пак можеше да има поглед към случващото се. След това извади мобилния си телефон и набра номера на редакцията.
* * *
Тежката артилерия беше налице в рамките на половин час. Висок, мургав мъж на име Симен Крог беше поел отговорността да ръководи операцията. Той имаше дълги бакенбарди, силна челюст и широк врат.
— Добре, хора, слушайте — каза Крог и помаха на полицаите да се приближат. Създаде група от трима души за нападение, която получи задачата да го накарат да легне по гръб, в случай че се опиташе да излезе от къщата или да избяга. След това Крог им разказа, че е извикал преговарящ с полицейско образование, който щеше да дойде на място в следващите петнадесет минути.
— Сега за нас от значение е едно нещо — каза със сериозен глас Крог. — И то е да накараме извършителя да излезе с живи заложници. И помнете — разполагаме с достатъчно време. Спокойно можем да разточителстваме с времето, за да го уморим. Освен ако не възникне извънредна ситуация с опасност за живота на заложниците. В такъв случай няма да действаме. Няма да връхлитаме в къщата, освен ако не е абсолютно наложително. Но въпреки това ние се готвим, сякаш именно това ще правим.
Крог се обърна.
— Онази ограда там — каза той, сочейки към страната на къщата. — Тя е дебела. Може да ни служи като прикритие. Близо до оградата има и веранда. Искам двама души да отидат на верандата, но да го направят безшумно. Не желая да чуе стъпките ви и да се изнерви.
Полицаите, които Крог посочи, кимнаха.
— От другата страна, вдясно от гаража може да се прескочи оградата и да се стигне до тревата. От тази страна няма никакви прозорци — нещо, което ни дава добри възможности да се приближим. Но по дългите страни къщата има много прозорци. Затова стойте извън обсега. Наблюдавайте, без да бъдете забелязани.
След това ръководителят при спешни ситуации се приближи към двама мъже, които нарамваха пушките си.
— Ако забележите, че похитителят насочва оръжието към заложника и е обявил, че ще стреля, изчакайте за окончателно нареждане от мен дали можете да го изведете навън. Без прояви на геройство. Разбрано?