Тя сложи ръка върху главицата му и го притисна силно към себе си. Помисли си, че нищо на света не можеше да я накара да го пусне.
* * *
Трине не забелязваше, че ръменето се беше засилило в по-тежки дъждовни капки. Сякаш някой беше пробил дупка в нея. Въздухът се просмукваше и я правеше по-тежка и празна. Усети нечия ръка на рамото си в момента, в който някой й заговори, но тя не чуваше какво, не знаеше кой беше това. Но едва сега осъзна, че трепери.
Усети възторга около себе си, чу как някой даде тон за аплодисменти от облекчение, които постепенно се усилваха. Но Трине не ръкопляскаше. Вместо това тя просто стоеше и си поемаше дъх.
Беше минало добре.
И тя не знаеше откъде идваше чувството, което сега я завладя с пълна сила. Тя не беше плакала от толкова отдавна. Не плака, когато обвиненията срещу нея бяха повдигнати и всичко беше извън контрол. Не беше плакала и когато преди няколко години изгуби своя приятелка заради рак. Не плака, когато гледаха „Изкупление”[60] на DVD, тя и Пол Фредрик, въпреки че той плака. Не плака и от радост, когато Петер Нортхюг победи Аксел Тайхман на последния етап от Световната купа в Либерец[61], въпреки че усещаше, че й се искаше.
Но сега тя плачеше.
Скрита от постоянно засилващия се дъжд, тя плачеше така, сякаш тялото й си възвръщаше всички сълзи, които по-рано не беше проляла. И нямаше представа колко време е стояла така, в дъжда, и е плакала. Но когато се обърна и пое към полицейските заграждения, към телевизионните камери и всички странични наблюдатели, с пълното съзнание, че я очакваше нова битка, преди денят да е приключил, тя се изправи леко и вдигна брадичка.
И я порази мисълта, че отдавна не се беше чувствала толкова силна.
85
Хенинг се опита да стане по-висок, отколкото в действителност беше, за да види какво се случваше. Не изискваше особени аналитични способности да се разбере точно какво се беше случило. Ръкоплясканията и възторгът се разпростряха сред жилищния район. Ситуацията със заложниците беше приключила, вероятно без загубата на човешки живот. Тогава никой не би тържествувал.
Хенинг даде кратко съобщение на един от колегите си в редакцията, с когото непрекъснато беше във връзка през последния половин час. Доколкото беше възможно от външната страна на полицейския кордон, той беше държал в течение редакцията и знаеше за глада на читателите на “123nyheter” за информация с детайлни обновления.
Но че всичко щеше да кулминира с появата на Трине в Йесхайм, която щеше да се опита да убеди Реми да излезе от дома на Емилие Блумвик, Хенинг никога не си беше представял. Всъщност той трябваше да стои настрана, тъй като не можеше да пише нищо за сестра си, но в края на краищата не тя беше главното лице в драмата със заложниците.
Сега Трине крачеше към полицейските заграждения. С вдигната глава. Стъпките — стабилни, погледът — фиксиран. В нея имаше някаква увереност, мислеше си Хенинг. Тя изправи рамене, докато вървеше към репортера на TV 2 — Гюри Палме, заглади малко дрехите си и изпъна гърба си.
Хенинг се приведе още по-напред и получи неодобрителен поглед от журналиста до себе си, но не го беше грижа. Трине спря пред камерата на TV 2, където Палме я чакаше да получи съобщение в слушалката, че всичко е готово. След това журналистката я попита какво се беше случило, каква е била ролята на Трине във всичко това. И тя отговори направо, без да драматизира или да преувеличава своята роля, посочвайки колко беше щастлива, че ничий живот не е бил отнет.
— Но, Юл-Осмундсен, по-рано през деня вие трябваше да изнесете пресконференция, за да представите своята версия на случилото се от последните дни. Какво можете да кажете по въпроса тук и сега?
— Това, което мога да кажа, е, че съобщих на министър-председателя, че искам да си подам оставката, и тази моя молба той удовлетвори. Така че ще видим как ще се произнесе утре Кралят в парламента.
— Значи в момента вие потвърждавате, че напускате поста си на правосъден министър?
— Точно така — кимна Трине.
— Защо го правите?
— Не смятам, че норвежкият народ се нуждае от повече аргументи. Всичко, което сте казали и изписали за мен през последните дни, би трябвало да е достатъчно обяснение.
— Значи вие признавате, че сте виновна за това, в което ви нападат?