— А аз щях и беше редно да те поздравя, защото Вилям те попита преди час дали не би си помислил да заемеш мястото ми.
Юлевик й отправи усмивка, която само донякъде беше искрена. Трине виждаше какво стоеше зад нея. Безпокойство, нервозност, защото тя знаеше, че той никога не я беше виждал такава преди. Навън, в дъжда, с поглед, който би могъл да накара и тигър да побегне. А Трине трябваше да полага огромни усилия, за да не му се разкрещи. Да го нападне физически.
Истинският министър на правосъдието.
— Да — отвърна Юлевик колебливо. — Така направи той.
— И ти, надявам се, си отказал?
Юлевик набръчка нос и стисна по-здраво чашата си.
— Хм, не. Съгласих се.
Трине кимна безмълвно.
Юлевик се премести от касата на вратата, поизправи се, стоеше и не я изпускаше от зоркия си поглед. На Трине й се искаше да изръкопляска, но не го направи.
— Няма никакво съмнение, че ти трябваше да получиш работата преди три години, Харалд. Беше най-добре квалифицираният, аз първа ще го призная. А ти беше напълно уверен, че са те подминали. Кой не би бил? Човек с твоя опит… А после се появих аз — незначителната — и от периферията достигнах чак до върха. Трябва да е било болезнено.
Трине примигна едва забележимо. Юлевик се канеше да каже нещо, но нито дума не се изтръгна от него.
— Тогава ли реши да ми забиеш нож в гърба?
Той отново сбърчи нос.
— Още тогава ли започна да обмисляш стратегия? Просто си чакал подходящия момент?
По лицето на Юлевик се изписа неразбиращо изражение.
— Да не намекваш, че… че аз трябва да съм…
— Далеч съм от намеци, Харалд, и знам, че дори твоите добри приятели от „VG“ няма да те защитят, ако истината за твоята игричка излезе наяве. И ти обещавам — ако станеш правосъден министър, то всички ще узнаят какво си извършил.
— Трине, аз наистина не разбирам какво имаш предвид.
— О, напротив, разбираш. И ако ти не се обадиш на Вилям веднага след като си тръгна, то като нищо може да се случи така, че той сам да ти се обади. Вилям знае, че заминах за Копенхаген в деня, когато се проведе конгресът, защото ми бяха дали час за следващия ден, за да премахнат детето, което нося. Точно както ти го разбра от Катарина Хатлем една вечер, след като вие сте си разкъсали един на друг панталоните в стая 421 в хотел „Бристол”.
Юлевик рязко се извърна и погледна в къщата. След това направи крачка на стъпалата и затвори вратата зад себе си.
— Освен това тя ти е разказала, че не съм казала нищо на Пол Фредрик. Катарина ми беше добра приятелка, една от малкото, с които споделях по-голямата част от живота си. А ти ме принуди да изляза в медиите и да заявя, че Пол Фредрик и аз отдавна сме се опитвали да имаме деца. Това беше хитро. Това вдигна рейтинга ми в социологическите проучвания. Но беше също така цинично и лукаво. Не можех да призная пред хората, че аз, след това изявление, съм отишла да направя аборт. Щях да съм мъртва в политическо отношение, аз, която съм отворила Господ знае колко домове за деца из цяла Норвегия и в добавка съм подписала конвенция, която регулира детските права по целия свят. Освен това беше голям шансът да изгубя мъжа, когото обичах. И ти си правил сметка точно за това, Харалд, очаквал си, че аз или ще рискувам брака си, или своята кариера. Затова си изфабрикувал фалшиво обвинение в сексскандал и си подхвърлил историята на най-голямото вестникарско издание в страната, издание, което ти в продължение на дълги години си захранвал с новини. А аз добре знам как гладните за сензации журналисти могат да хулят, стига да получат възможност да свалят някой министър. И не се отказват, докато не постигнат целта си.
— Това е напълно абсурдно, Трине, та аз никога не бих направил нещо подобно срещу теб.
— Не само си искал, но и си го направил, Харалд. И зарежи тези глупости, моля те, знам, че си бил ти. Един съвет за следващия път, когато изпращаш факс анонимно — отиди някъде по-далеч. Отиди в някоя част на града или на страната, където хората не знаят кой си, така че да можеш да дадеш различно име от твоето собствено, когато се регистрираш с име и мобилен телефон в някое интернет кафене.
Трине спря да говори. Устата на Юлевик се вдигна нагоре, а секунди по-късно се затвори. Единствено капки от някаква канавка съвсем наблизо пронизваха ритмично тишината.
Трине се замисли за сутринта, в която кошмарът бе започнал, когато той беше влязъл в кабинета й след сутрешното съвещание и беше попитал дали има нещо, което може да направи за нея. „Свърши фантастична работа в ролята на правосъден министър. Ти си най-добрата, която сме имали от години насам.”