Преструвки.
Просто преструвки от страна на всички тях.
— Катарина доброволно изрази желание да направи всичко по силите си, за да поправи щетите, които е причинила. И знаеш ли какво ми предложи тя, Харалд?
Трине продължи, преди той да успее да поклати отрицателно глава.
— Предложи да погледне в договете в Министерство на правосъдието, за да открие кой ми е изпратил малък, хубав имейл в понеделник сутринта, между другото, точно преди ти да дойдеш с бавна походка в моя кабинет. Каква е вероятността, според теб, тя да успее да проследи имейла обратно към твоя компютър?
Юлевик се прокашля.
— Тя няма позволение да го прави — заяви той.
Трине изсумтя.
— Не мисля, че трябва да се изкарваш толкова морален във връзка с това, кое е позволено и кое — не, Харалд. И в случай че си забравил кой департамент оглавявах през последните три години — колко трудно смяташ, че ще ми бъде да открия дали наистина си разговарял с „VG“ в понеделник сутринта, както ти каза, точно преди адът да започне?
Лицето на Юлевик придоби неразбиращо изражение.
— Това са глупости, разбира се. И това.
Той не отговори. Само сведе поглед.
— Погледни ме, Харалд.
Той колебливо вдигна очи.
— Погледни ме в очите. Изглежда ли ти, че искам да изгубя тази битка?
— Не — отвърна той и се опита да изправи гръб. — Но ти никога няма да го направиш обществено достояние.
— Тук бъркаш, Харалд. Ще разкажа всичко на Пол Фредрик, когато се прибера. Знаеш ли защо? Защото не понасям да живея под един покрив с мъж, когото съм разочаровала, без да знам какво си мисли той за това или как се чувства. Напълно е възможно това да означава край на нашия брак, но така или иначе това може би щеше да се случи. Неизказаното щеше да ни съсипе, знам го, имам достатъчно опит с неизказани неща, които разрушават семейството ми. И просто за да го кажа, мога да документирам всяко свое движение в Дания. Самолетен билет, хотелска стая, мога дори да покажа запазения час и касовата бележка за извършената от тях услуга. Катарина също така изяви желание да потвърди, че ми е помогнала с практическата част. И кой знае — тя може би ще разкаже на широката общественост как си се добрал до оръжието, което ти толкова умело използва срещу мен. И какво мислиш? Че тази там, вътре… — каза Трине и посочи към вратата зад Юлевик. — Какво си мислиш, че ще каже тя? Какво мислиш, че твоите деца ще кажат?
Трине беше участвала в множество дискусии, вътрешно, като обществена личност. Генерално дуелите бяха преминавали гладко. Рядко й отнемаше много време, за да нанесе смъртоносен удар като този на опонента си.
— Нямам никакво желание да излагам всичко това в медиите, Харалд, няма да помогне на никого от нас. Това ще се прехвърли върху семействата ни, ще стигне до министър-председателя и не на последно място ще отиде и в партията. Но няма да се поколебая и за секунда да сложа всички карти на масата, ако ти станеш министър на правосъдието. Пред включен микрофон. Точно това можеш да разглеждаш като обещание.
Дъждът отново се беше усилил незначително. Страните на Юлевик бяха станали още по-червени. Той я наблюдаваше продължително, преди да пресуши остатъка от чашата си и да погледне към градинската част точно зад нея.
Трине не можа да устои на изкушението да се усмихне.
— Не е забавно, а? Да знаеш, че независимо какво правиш, животът ти ще се превърне в кошмар?
Част от Трине всъщност се надяваше Юлевик да заложи на това, че тя блъфира, така че Трине да може да се оневини сред широката общественост. Но нещо й подсказваше, че той нямаше да предприеме тази стъпка. Тя го виждаше в него. Раменете му леко се превиха напред. Мускулите на бузите му сякаш изобщо ги нямаше. Той дори изглеждаше по-нисък, отколкото беше обикновено. Трине се канеше за последно да сложи пръст в раната, за да види в очите му някаква болка. Но беше достатъчно.
Затова му обърна гръб и си тръгна.
89
Хенинг прекоси улицата покрай Cafu 33 и пое по улица „Сайлдюксгатен”, където винаги беше тихо, въпреки че се намираше в оживена част на града. Но околностите можеха да кипят от шумотевица, без Хенинг да е забелязал. Той просто вървеше, задълбочен в собствените си мисли.
Затова мъжът, който изскочи зад него, трябваше да му повтори два пъти, преди да бъде чут.
— Не се обръщай.
Въпреки това Хенинг завъртя глава, но не беше в състояние да разпознае лицето на мъжа в кратката секунда, след която той се обърна напред. Но забеляза, че ръцете му бяха в джобовете и че шапката на главата хвърляше тъмни сенки върху лицето му.