— Просто продължавай да вървиш — заповяда мъжът. — Върви право напред и не се обръщай.
Хенинг изпълни нареденото му, като в същия момент сърцето му заби силно в гръдния кош. Докато вървеше, се опитваше да си спомни дали е виждал мъжа и преди, но в главата му не светваше никаква лампичка.
Улица „Марквайен” преминаваше покрай него като тъмна като нощ река. Не минаваха никакви автомобили, затова той пресече улицата, забави крачка пред входа на своя блок, но мъжът му каза да продължава.
Хенинг прекоси улица „Стеенстрюпсгате” и пое към „Фосвайен”, докато едва успяваше да устои на изкушението да се извърне.
Внезапно стъпките станаха по-близки и преди Хенинг да е успял да реагира, той усети два силни юмрука, които го тласнаха към тъмен покрит проход и грубо го блъснаха към стената. Нечие лице се появи право срещу неговото, усети чеснов дъх, зареден с гняв.
И тогава той разбра кой беше мъжът.
Хенинг се опита да си дръпне главата назад, за да успее да види очите на ръководителя на операции Андреас Шер, но бетоновата стена му пречеше.
— Ти за кого се мислиш? — изпелтечи Шер. — Да говориш с децата ми в моята градина, когато нито съпругата ми, нито аз сме наблизо?
Хенинг се опита да се съвземе, но му беше трудно да говори, защото една ръка го беше стиснала за бузата и зъбите. Шер погледна към улицата, за да провери дали някой не ги наблюдава, преди да върне обратно към него още по-напрегнатия си поглед и едва отпусна захвата си от лицето на Хенинг. Последният се опита да каже нещо, но от него се изтръгнаха единствено гъргорещи звуци.
— Ще престанеш да идваш в проклетия ми дом по този начин — просъска Шер.
Страхът си проправи дълбока дупка у Хенинг и всичко, което той успя да направи, беше да кимне. Това накара Шер да отпусне хватката си и Хенинг се хвана за лицето и гърлото. Едва сега усети, че го болеше гърбът на мястото, където Шер го беше притискал към стената. И виждаше, че в очите на Шер нямаше само гняв.
В тях имаше и страх.
Белият кръст в градината, умрялото куче на стълбите на верандата… Някой го беше уплашил. И този или тези бяха успели да го уплашат достатъчно, че той да не иска да бъде видян или чут да се конфронтира с Хенинг.
— Тук сме само ние — заяви Хенинг, изненадан колко бързо си беше възвърнал спокойствието в гласа. — Виждам, че знаеш нещо за Туре Пули. Затова ли се появяваш тук по този начин?
Защитните сили на Шер все още бяха непокътнати, очите му все още пламтяха.
— Затова ли някой е убил вашето куче? За да не казваш нищо за това, което знаеш?
Шер се канеше да каже нещо, но спря и отново се огледа.
— Моля те — каза Хенинг. — Ти самият си баща, страхуваш се за децата си, затова си тук. Опитваш се да ги защитиш. Но в онзи ден аз изгубих сина си, Шер. Сега сигурно разбираш защо се опитвам да разбера какво се е случило.
Един автомобил отпред мина през локва. Погледът на Шер проблясваше.
— Обещавам ти, Шер, независимо какво ще ми кажеш, то ще си остане между нас.
Думите отново не успяха да излязат от устните на Шер. Очите му търсеха някаква точка по земята.
— Това…
Поглед нагоре, поглед надолу. Към улицата, отново навътре.
След това се обърна към Хенинг и застана с гръб към улицата.
— Не знам кой е бил — прошепна той.
— Не знаеш ли?
— Ш-ш-ш — просъска Шер. — Това е всичко, което мога да кажа.
— Хайде, Шер.
Хенинг отново се оказа силно притиснат към стената.
— Не зная — каза той с уста близо до ухото на Хенинг. — Окей? Не зная. Нито пък искам да зная.
Шер отново се огледа, преди да пусне Хенинг.
— Но те говореха странно.
— Странно?
— Да. На някакъв вид източноевропейски. На шведски. Това е всичко, което ще кажа. А сега — стой настрана от мен — заяви Шер с подновен интензитет в гласа си. — Стой настрана от нас. Видя ли или чуя ли нещо за теб още веднъж, ще…
Шер заплашително вдигна показалец към лицето на Хенинг. Той се спря и потрепери точно пред очите му.
След това се обърна и излезе от покрития проход.
90
Бярне Бругелан леко усещаше прекрасното чувство от прояснението, сякаш беше затегнал разхлабените болтове. Сякаш беше търсил очила много дълго време и сега ги беше открил и взел. Изведнъж всичко беше на фокус.
По сметката на Маркус Йерльов откриха прехвърляне на 3500 крони от сметката на Реми Гюликсен, маркирано като „покупка на компютър”. Реми беше купил лаптоп от своя съперник от младежките години, вероятно съзнателно, с мисълта да използва именно този компютър, за да накара полицията да повярва, че снимките, които ще открият на него, са принадлежали на Маркус.