Бярне откри снимките от момчешката стая на Реми в Йесхайм. Родителите му не я бяха променили особено много през годините. В малкото пъти, когато Реми беше оставал да пренощува, винаги беше прекарвал нощта там. И винаги бе имал компанията на брат си на стената.
Бярне почти не можеше да си представи какво трябва да е било за Реми да израсне под погледа на мъртвия си брат всеки път, когато си ляга. Според майката на Реми баща му винаги го бил обвинявал за смъртта на Вернер.
Въпреки че Бярне беше уморен и доволен, той продължи по-нататък по коридора и почука на вратата на Ела Санлан. Тя извика: „Влез”. Усмихна му се, когато той се появи вътре.
— Здравей — каза тя
— Здравей. Имаш ли желание да дойдеш с мен да пийнем по бира?
Бярне очакваше, че ще му откаже, като на автопилот, но тя го изненада, като се поколеба, след което прие.
— Звучи наистина много добре. Само ти и аз или ще има и някой друг с нас?
— Другите се прибраха.
Санлан кимна.
— Добре — усмихна се тя.
А Бярне, който беше копнял точно за този отговор, откакто познаваше Санлан, се усмихна и не успя да прикрие ентусиазма в гласа си:
— Колко хубаво! Да кажем след пет минути?
* * *
Хенинг отново стоеше в непознат проход между сградите и си поемаше дъх. Някакъв мъж отвън минаваше и едва надникна, но беше необходима само една секунда, за да изчезне.
Хенинг бавно излезе на улицата. Вятърът духна съскащо срещу него, но Хенинг беше прекалено умислен, за да забележи есента в него. Автомобилите наоколо пълзяха в търсене на място, където да пренощуват, но Хенинг не ги видя. Той само крачеше спокойно и размишляваше, докато малки камъчета, фасове и мръсотия хрущяха изпод краката му.
Онези, които заплашваха Андреас Шер, бяха от Източна Европа. Това можеше да означава какво ли не, но въпреки това. Туре Пули възнамеряваше да разкрие онова, което знаеше за подпалвача, но преди да успее да стигне дотам, беше убит — убийство, инсценирано от мъж, който отдавна беше работил съвместно с източноевропейци.
Йорян Мьонес.
Възможно ли беше и той да стои зад заплахите срещу Шер?
91
Автомобилът спря бавно, сякаш шофьорът искаше да удължи момента.
Досега Трине не бе мислила, че всичките й привилегии ще изчезнат, след като вече не е министър на правосъдието. Именно автомобилът щеше да й липсва. И шофьорът.
Трине откри погледа му в задното огледало.
— Благодаря ти, Бьорн. Беше ми приятно да седя до теб.
— И аз благодаря — отвърна той.
Той й се усмихна вяло. Но вместо да удължи момента, тя излезе в нощта, където плаващите облаци вдъхваха живот на морето над нея. И тя вече усещаше, че копнее за утрешния ден.
Очаквано на следващия ден пред дома й беше пълно с журналисти, но този път нея не я беше грижа. Вместо това тя вдигна глава и кимна на някои от присъстващите, не се остави на надигащите се звуци да я разсеят. Тя застана на вратата, където обикновено я чакаше Пол Фредрик.
И може би нищо от това нямаше да се е случило, мислеше си тя, ако онзи път само беше обяснила нещата такива, каквито бяха. Щеше да може да го убеди, нали?
Никой от тях не вярваше, че можеше да се справи с бременността. Те бяха опитвали в продължение на много години без успех. Но след това изведнъж един ден все пак се оказа, че е бременна. И не беше съвсем сигурна какво се случи, но внезапно сякаш вече не искаше да има деца. Неочаквано всичко стана толкова по-конкретно. Един нов живот. А тя не знаеше дали може да се справи с раждането му, дали може да се справи с това да бъде добра майка. Ако тогава на Пол Фредрик му беше известно това, което знаеше сега за семейството на Трине, може би нямаше да му бъде толкова трудно да разбере.
Но тя знаеше, че Пол Фредрик много искаше да стане баща, а тя му отне тази възможност. Без да поговори с него за това.
Сега той й взе якето, както толкова често правеше услужливият съпруг. Всъщност това не й харесваше, защото й даваше усещането, че просто е на гости. Но те бяха нещо повече от приятели. Във всеки случай й се искаше да е така.
Той я заведе до всекидневната, където музиката от скритите високоговорители изпълваше стаята. Но имаше един тип музика за други, по-хубави поводи. Затова тя спря музиката и си пое дълбоко дъх, преди да се обърне към него и да се приближи с една крачка.
* * *
Бярне и Ела Санлан си намериха маса в „Убежището”. В четвъртък вечер там винаги имаше много хора, но Бярне успя да им осигури маса за двама точно до камината. Поръча две бири и кръстоса ръце пред себе си върху масата, докато се опитваше да установи контакт с очите на Санлан. Но те само се плъзгаха из помещението.