— Здравей — каза Бярне и се усмихна. — Това там е моето професионално изкривяване.
— Кое?
— Да издирвам бандити.
— О-о.
Санлан се засмя срамежливо.
— Винаги на работа? — попита той.
— Винаги на работа.
Един келнер се зададе с бирата.
— Между другото, гладна ли си? — попита Бярне.
Той усещаше, че му се искаше да я задържи там, за себе си, за колкото се може по-дълго, но Санлан поклати глава. Бярне кимна в знак на благодарност на келнера, които бързо изчезна.
На масата настъпи тишина. Санлан отпи глътка от чашата си и отпрати погледа си в нова посока, преди да го обърне рязко към него.
— И кой мислиш, че ще бъде новият министър на правосъдието? — попита тя.
Бярне вдигна рамене.
— За мен не е толкова важно всъщност. То няма да покаже как си върша работата.
— Но е много особено сега, когато тя си тръгва по такъв начин.
Бярне направи движение с глава, което казваше: „И да, и не”, докато си мислеше за Трине, голямата любов от детството му.
— Не може да е била много добър ръководител — изтъкна Санлан.
— Може би не — тихо отвърна Бярне.
— Сексуален тормоз на работното място — продължи Санлан и го погледна. — Имам една приятелка в министерството, която е била подложена на сексуален тормоз на работното си място. Не е станало кой знае какво, но е дразнещо. Погледи, коментари и шушукане зад гърба й.
На Бярне му се прииска да откопчае най-горното копче на ризата си.
— Тя беше уведомила и шефа си, но мислиш ли, че той е направил нещо по въпроса?
Санлан поклати глава, преди Бярне да е успял да отговори.
— Един добър ръководител щеше да поеме нещата в свои ръце — заяви тя, без да отделя погледа си от него. — Един добър ръководител не би позволил нещо подобно да се случи.
И сега за пръв път Бярне бягаше. Той търсеше убежище в една чаша, по чийто ръб беше залепнала пяна. Той не знаеше какво да каже. Огледа из стаята. Четвъртък следобед. Шум и суета. Живот и смях.
Санлан вдигна чашата си към него.
— Ами наздраве — каза тя с най-красивата, най-прекрасната си усмивка към него.
Бярне отвърна на поздрава и опразни чашата си.
Една дума се заформи по устните му, когато той отново я погледна.
Но не успя да я произнесе.
Петък
92
Хенинг се събуди с конвулсия, без да знае къде се намира. После разпозна стените в своята собствена всекидневна, покрива, кибритената кутийка и кенчето с кока-кола на масата до дивана. И преди да е отворил очите си както трябва, те отново бяха на мястото си — мислите за всичко, което се беше случило през последните часове, всичко, което беше научил. Миналото си беше отишло като многоглав призрак, който го теглеше и дърпаше от всички посоки.
Хенинг пропълзя към холната маса и видя на мобилния си телефон, че денят доста беше напреднал. За щастие, предишната вечер се беше уговорил с Хайди, че можеше малко да се изтегне, преди да отиде на работа. Затова прекара доста време под душа, докато се самоубеждаваше, че трябва да се фокусира върху въпросите един по един. Ако тези източноевропейци, които бяха докарали Андреас Шер до ужас, имаха нещо общо с Йорян Мьонес, то със сигурност имаше хора, които знаеха кои бяха те.
Хенинг едва беше успял да сложи чайника да топли вода в кухнята, когато мобилният му телефон звънна. Провери съобщението и видя, че беше нотификация за новини от вестника.
Трюлс Уве Хенриксен се посочва като новия министър на правосъдието след Трине Юл-Осмундсен. Хенриксен, който е от Тромсъо, досега е заемал позицията на политически съветник.
Хенинг почти не познаваше момчето, но въпреки това кликна върху линка, който следваше след текстовото съобщение. В самата статия не пишеше особено много, но му направи впечатление, че Харалд Юлевик, сочен от мнозина като сигурен фаворит, който да поеме поста на Трине, беше приключил с шансовете си за министър. Не беше изтъкната някаква причина, освен тази, че „се оттегля по собствено желание”.
Хенинг се усмихна, представяше си добре, че точно сега беше муха върху стената на Министерство на правосъдието, но имаше по-важни неща.
Гласът на Бярне Бругелан беше сънлив, когато Хенинг най-сетне се свърза с него. Очевидно днес и той беше карал кротко.
— Благодаря ти за вчера — каза Хенинг.
— И аз благодаря.
— Хубаво, че стана каквото стана.