— Мхм.
— Само трябва да те попитам нещо. Онези шведски албанци, с които Йорян Мьонес бе имал контакт. Вие вече свързахте ли се с тях?
Бругелан не отговори веднага.
— Сега ли ме питаш за това?
— Да.
Отново бяха необходими няколко секунди, преди Бругелан да продължи. Хенинг го чу да се прозява.
— Тежка нощ? — попита той.
— Сигурен ли си, че е сутрин?
— Доста.
— Не, шведските албанци? — попита Бругелан. — Мога отново да проверя за теб, но последния път, когато говорихме за тях, те напълно потънаха някъде. Вероятно повечето от тях са напуснали страната.
— Страхували са се, че и те ще попаднат зад решетките може би?
— Вероятно.
— Значи на практика те може да са навсякъде.
— Така си мисля, да.
— Окей — каза тихо Хенинг и след това затвориха.
Но въпреки че тези хора бяха потънали вдън земя, размишляваше Хенинг, все пак може би можеха да ги открият. Просто трябваше да бъдат разпитани правилните хора.
93
Бярне беше останал цялата нощ напълно буден, с поглед, отправен към тавана. В един момент беше станал, бе отишъл в кабинета си и бе седнал над молбата, която беше формулирал за полицейския участък във Вестфолд. Прочете помпозните формулировки, амбициите, виденията. След това смачка листовете и ги хвърли в кошчето.
Сега Бярне крачеше бавно из кухнята, където Алиша седеше на сгъваем стол и правеше всичко друго, но не и онова, което трябваше да свърши, а именно да си изяде закуската. Спря и я погледна нежно.
Толкова голяма и същевременно така мъничка.
И той не знаеше дали беше добра идея да й обясни защо вечерите минаваха, без той да е наоколо, когато тя заспива. Но беше длъжен да опита, може би още довечера, въпреки че точно сега не беше сигурен, че и той самият знаеше отговора. Дали помагаше това, което правеше, дали градът беше по-безопасен…
— Хей, момичета — каза той и отиде до шкафа в ъгъла до прозореца и извади една бутилка. После извади две бутилки, три, докато не откри онази, която търсеше. Неотваряна и прашасала. С добре насочен дъх той издуха слоя мръсотия и се вгледа в тъмнокафявото съдържание в бутилката, което носеше напълно норвежкото име „Бростад”.
— Какво ще правиш с него? — попита изненадано Анита. — Сега нали няма да пиеш коняк?
— Няма — отвърна Бярне и се засмя за кратко, потърка леко очи и протегна ръце високо над главата си. Намери един плик и сложи бутилката в него.
— А тогава какво ще правиш?
Бярне я целуна по бузата и отново се усмихна, докато казваше:
— Ще посетя един приятел.
* * *
Беше се свечерило, когато Хенинг отново се намери на стълбището при майка си, но този път не влезе при нея. Вместо това почука на вратата на съседите. Нечии стъпки приближаваха. Вратата се отвори. Охранителят Карл Уве Маркусен, мъж с обло шкембе, тънка, средна на дължина коса и брада на шест дни, от която се бяха образували петна по лицето му, го измери от горе до долу.
— Здравейте — каза Хенинг. — Аз съм синът на Кристие.
Той посочи с палец към съседната врата.
— О — каза Маркусен и кимна. — Значи вие…
— Точно така.
Маркус отново кимна. Стомахът му се разтресе.
— Какво, по дяволите, е станало с лицето ви?
— Незначителна самолетна катастрофа — отвърна Хенинг. — Опасни неща.
— О, мамка му.
— Благодаря ви, че сте направили каквото ви бях помолил. Не мисля, че тя е слушала нито радио, нито телевизия през последните дни. Но сега вече се подобрява.
— Значи да включа…
— Хубаво би било, ако можете да го поправите, да, така че тя да може отново малко да увреди слуха си. Но тук — каза Хенинг и извади плик от неназован магазин с черни прозорци, покрай който беше минал на път.
— Нещо мъничко за вашата колекция, в знак на благодарност за помощта.
Охранителят вдигна панталоните си, взе плика и погледна вътре. Усмихна се, когато видя какво имаше. Канеше се да благодари, когато Хенинг махна пренебрежително с ръце.
— Това е най-малкото, което мога да направя.
Хенинг отправи скаутски поздрав към Карл Уве Маркусен, благодари му за помощта още веднъж и се отправи на път за вкъщи. Но когато разбра, че наближава осем и половина, той се замисли за нещо, което неговият ментор Ярле Хьогсет често правеше, когато не успяваше да разреши някой случай. Връщаше се обратно на местопрестъплението, доволен, че е по същото време, когато убийството е било извършено, за да поеме малко от атмосферата, да види дали няма да изскочи някой детайл, който не е бил забележим, докато е имало полицейски заграждения навсякъде. А в доклада за пожара бе отбелязано, че полицията е получила съобщение за пожар в апартамента на Хенинг в 20:35…