Затова се насочи в посока към „Марквайен” 32 и спря пред входа, през който той толкова често беше минавал навътре и навън, обикновено заедно с Юнас. Огледа се наоколо, опита се да си представи къде трябва да бе седял Туре Пули, така че да може да държи входа под око. Възможностите бяха много, от двете страни на улицата.
И той разбра колко подозрително трябва да е изглеждало за бдителния пазач на паркинга, който е забелязал Туре Пули да седи на приблизително същото място няколко вечери подред, преди да предупреди полицията.
Хенинг се разходи напред-назад по улицата, засече няколко купонджии с дрънчащи торби от верига хранителни магазини, една жена, която буташе детска количка, автомобили, които се плъзгаха надолу по пътя, окачванията им, които скърцаха при преминаване през високите полегнали полицаи. „Ако бях на мястото на Туре Пули — размишляваше Хенинг — и седях точно тук, в някоя кола — какъв щеше да бъде планът ми? Защо е било необходимо да сяда именно тук, именно тогава? И защо Пули се свърза с мен, докато беше в затвора? Преди пожара ние двамата нямахме нищо общо.”
Отново заключението беше каквото и преди. „Пули ме е наблюдавал.” Но една мисъл, която не го беше осенявала преди, изскочи с пълна сила. Ако той самият трябваше да наблюдава някого, какво щеше да предприеме?
Щеше да опише всяко свое движение. Да си води бележки. Да направи снимки.
Ами ако Туре Пули си е мислел за същото?
Ами ако той имаше техни снимки как влизат и излизат от блока в онази вечер?
Хенинг се прибра колкото се може по-бързо. В апартамента той седна на кухненската маса и звънна на съпругата на Туре Пули — Вероника Нансен, която с радост в гласа отговори, че й е приятно отново да го чуе. И макар че на Хенинг най-много му се искаше веднага да я подложи на кръстосан разпит, той направи бърза обиколка през любезностите.
В края на краищата, бяха изминали само няколко седмици, откакто бе погребала своя съпруг.
— О, да, нещата вървят много добре — отвърна Вероника. — Като се имат предвид обстоятелствата.
Хенинг кимна, повече не успяваше да се въздържа.
— Слушайте, причината, поради която ви се обаждам, е, че трябва да ви попитам нещо. Вие сте били фотографът в къщата, доколкото разбирам, но случайно и Туре да е имал фотоапарат?
За кратко настъпи тишина.
— Ами, да, той… имаше.
— Защо отговаряте така? — попита я Хенинг.
Вероника Нансен въздъхна.
— Защото някой беше влязъл с взлом при мен миналата седмица. Беше откраднал всякакво фотографско оборудване. Както и това на Туре.
Хенинг трябваше да стане.
— Много зловещи неща — сподели тя.
— Откраднаха ли ви нещо друго? — попита спокойно Хенинг.
— Ами, взели са със себе си по малко от това и онова.
— И полицията не е заловила извършителите?
— Не. Едва се реших да се обадя на полицията. Те никога нямат време за подобни неща.
„Не — помисли си Хенинг. — Може би нямат.”
— Знаете ли какви снимки е имало на фотоапарата на Туре Пули?
— Имало е доста снимки от почивки и такива неща, предполагам. Защо ме питате за това?
Хенинг се изкушаваше да й разкаже цялата връзка, но не успя.
— Знаете ли дали е имал архив на тези снимки някъде?
— Ние винаги правехме резервни копия на всички дигитални снимки, но за съжаление, те ни взеха и всички дискове с архивирани снимки. Дяволски жалко е, меко казано. Целият ми живот с Туре беше записан на тези дискове.
— Разбирам — отвърна отчаяно Хенинг.
Но в момента не успяваше да почувства някаква скръб заради нейната загуба. Мислеше само за свои неща. Толкова близо и същевременно толкова далеч. И той знаеше, без най-малката сянка на съмнение, че снимките бяха изчезнали завинаги.
И те.
А когато тази мисъл беше минала през ума му, пътят до следващата не беше дълъг. Можеше ли това да е било сред данните, изтрити от доклада за Indicia? Че Туре Пули е бил пред блока си с фотоапарат? И това ли беше информацията, заради която Андреас Шер беше заплашван да си мълчи?
Събота
94
Денят беше дошъл е неспокойно, облачно небе, когато Хенинг реши да излезе за малко и да проветри мислите си. Още от предишната вечер той основно беше лежал на дивана и бе размишлявал. Беше ставал да направи няколко крачки напред-назад. И отново беше мислил. А накрая полудя.
Затова си беше купил студена кутия кока-кола и бе стоял на своето сигурно място в Делененга. Отново се замисли за Юнас, за уликите, които изчезваха пред очите му веднага щом ги забележеше. Туре Пули, който може би беше разполагал със снимкови доказателства за това кой беше проникнал в апартамента на Хенинг. Нямаше го. И някой с източноевропейски акцент си беше направил труда да заплашва Андреас Шер да мълчи за онова, което знаеше. Вероятно и тези следи бяха изчезнали. Ако предположенията на Хенинг за изтрития доклад в Indicia бяха верни, можеше дори да се окаже така, че и Шер да разполага със същата информация. Че Туре Пули беше направил снимки на този или тези, които бяха запалили апартамента на Хенинг. Знаеше, че беше стигнал дотам, но точно сега се хвана за първото и най-доброто, което имаше смисъл.