„Късметлия си” — каза си той и погледна как асфалтът се простираше пред него като оловносива пътека. Виждаше хора на път за работа, велосипедисти, които караха опасно, минавайки на червено, и пешеходци с лица в напрегнати, стегнати гънки. Вятърът ги духаше. Бярне усещаше повеите му по колата. Над острия връх на „Осло Плаза” дъждовен облак се носеше към града.
„Задава се студен ден” — помисли си Бярне, надявайки се поне да е продуктивен, макар че не разбраха много за 83-годишната старица предишната вечер. Вдовица, някогашна учителка, родена и израснала в Йесхайм и преместила се в Осло в началото на 90-те. Имала син, който не я посещавал особено често, но той беше на снимката на стената й. Том Свере Педерсен и семейството му. Университетски преподавател с жилище във Виндерен. А снимката с него и семейството му е била съборена и унищожена.
„Със сигурност е важно” — помисли си Бярне, но поради причини, които към момента бяха неизвестни. Това, което според него най-много се открояваше в случая, беше, че нагледно никой не беше чул или забелязал каквото и да било. Нито болногледачите, нито персоналът бяха обърнали внимание дали някой беше влизал или излизал от стаята на Ерна Педерсен в рамките на следобеда.
От тези, с които Бярне беше разговарял, никой не беше в състояние да каже нещо лошо против нея. Тя била незабележима, почти не успявала да си общува с някого, просто си седяла и плетяла. Една възрастна дама, която се занимавала със своето, с малкото, на което била способна.
„Но все още има доста хора, с които не сме разговаряли” — мислеше си Бярне. Медицинският работник, основно грижещ се за нея, например. Даниел Нилсен. Мъжът, който най-много се беше занимавал с нея. Хората от Централата за доброволчество. И не на последно място: малкото момче с инвалидната количка, което бе открило трупа. То може да се беше натъкнало на извършителя. Всеки можеше да е видял нещо. Хората на улицата. Обитателите от съседната сграда.
„Засега още само опипваме почвата” — помисли си Бярне в момента, в който полицейското управление изникна от лявата му страна със своите мръсносиви стени и лъскавите си блестящи прозорци. И забеляза как мисълта го въодушевяваше и той се радваше, че отново щеше да може да гори в работата си.
„О, да” — помисли си той с усмивка и се запъти към паркинга.
„Това все още ти харесва.”
9
Трине Юл-Осмундсен побърза да влезе в кабинета си, наклони екрана на лаптопа си нагоре, натисна няколко пъти върху иконата за Интернет, преди в крайна сметка машината да намери мрежата и да зареди началната страница на „VG Nett“. Гледката, която зърна, я накара да зяпне.
Най-отгоре имаше голяма, обширна нейна снимка в лице, а под нея стоеше заглавието:
ИЗВЪРШИЛА СЕКСУАЛНО НАПАДЕНИЕ
Преамбюлът гласеше:
Правосъдният министър Трине Юл-Осмундсен е обвинена в сексуален тормоз над по-млад политик от мъжки пол.
Какво, по дяволите?
Трине кликна върху темата, докато сърцето й заби като лудо в гърдите. Първото изречение само повтаряше преамбюла. „Какво, по дяволите, е това” — запита се Трине, четейки по-нататък.
Нападението трябва да се е случило миналата есен по време на конгреса в Кристиансанд, на който по-рано през деня Юл-Осмундсен изнесе пламенна реч. След това мнозина коментатори изказаха мнение, че министърът все повече приличал на потенциален кандидат за премиер, но е под въпрос дали именно сега нещо ще се случи. Източници, с които „VG“ влезе в контакт, споделят, че същата вечер тя е нападнала по-млад политик, който по-късно щял да се опита да й отнеме мястото на министър — без успех.
— Какво става тук?
Трине подскочи от уплаха и се обърна, хлопна лаптопа малко по-силно от очакваното, застана пред бюрото и погледна съпруга си, който беше дошъл в кабинета й само по долнището на синьо-черната си пижама. Късата му сива коса стърчеше право нагоре, а очите му все още бяха доста сънливи. Наболата брада стоеше на бузите му като маска от нещо сиво и тъмно, докато кожата по лицето му напомняше за многото потни часове, прекарани на открито. Мускулите над шията и врата му бяха напрегнати като стоманена тел.
Дори след много години брак Трине продължаваше да изпитва вътрешна възбуда, когато го видеше, занемарен и груб, гол до кръста. Но любопитните очи, все още проникнати от нощта, се впиваха дълбоко в нея и правеха открита, пареща рана.