— Струва ми се, че чух някой да звъни, така ли е? — попита той.
Трине го погледна набързо, но очите й се отклониха, без да се фиксират върху нещо конкретно. Сега тя разбираше защо изведнъж отвън се беше събрала тълпа хора от пресата. И защо беше почти сигурно, че щяха да дойдат още.
— Да — отвърна тя.
— Толкова рано?
— Мхм — отговори тя разсеяно, но не успя да го погледне, не знаеше какво да каже. Как щеше да обясни случилото се и онова, което предстоеше да се случи.
Трине понечи да мине покрай него, когато той я спря с ръката си.
— Здравей — каза той. — Добро утро.
Усмихна се и се опита да я придърпа към себе си, но Трине не беше в състояние да го направи. Не и сега. Затова се изплъзна от силните му ръце и му каза, че няма време. За щастие, той я остави.
Трине отиде в кухнята, където спря и силно притисна ръце към кухненския плот. Вътрешно проклинаше. И продължи да го прави, докато отново не чу гласа на мъжа си.
— Отивам под душа.
Той се запъти към банята, но Трине произнесе името му и се изправи. Пол Фредрик спря. Тя приближи една крачка, видя учудването в очите му, което знаеше, че щеше да се промени, когато му заговореше. Отново се звънеше, но Трине не откъсваше поглед от него.
— Няма ли да отвориш? — колебливо я попита той.
— Не — спокойно му отвърна тя.
Той погледна към входната врата.
— Искаш ли аз да отворя?
Трине поклати отрицателно глава. Усещаше как гърлото й се стяга.
— Трябва да те помоля за услуга — тихо каза тя и спря пред него.
— Добре — заяви той колебливо. — Каква е тя?
Думи, изречения — въздух — се запречваха по устните й.
— Каква е тя? — повтори мъжът.
След това тя зае поза на очакване:
— Не чети всичко, което пише за мен във вестниците днес.
Трине изчака, докато не чу звука от течаща вода, преди отново да се върне в кабинета, затвори вратата след себе си и въведе един номер за бързо набиране в телефона си.
— Отговори де, Харалд — каза тя, докато крачеше напред-назад.
Харалд Юлевик беше най-близкият и най-важен поддръжник на Трине през кратките три години, откакто тя беше съдебен министър. Винаги мъдър и преливащ от знания. Винаги топъл и приятелски настроен. Някои от речите, които бе написал за нея, бяха изключително остри и изпълнени с аргументи, за които тя с гордост беше приемала адмирации. Множество пъти я бе спасявал от болезнени ситуации със своята слонска памет. Всъщност той беше за нея най-малкото съветник в ролята си на министър. И почти не по-малко от съдебен министър, във всеки случай онзи, който най-често я беше защитавал, когато беше необходимо. Ако някой можеше да й помогне да се измъкне от кашата, то това беше той.
— Здравей, Трине.
Гласът на Юлевик беше, както винаги, свеж.
— Чете ли „VG“ днес? — бързо го попита Трине.
— Не — отвърна той след кратък момент. — Но тъкмо ми звъннаха и ми дадоха бърз отчет. Аз, естествено, им казах да се махат. Ще има среща във връзка с това.
Трине удари силно със свободната си ръка.
— Половината преса на Норвегия е пред вратата ми, Харалд. Не знам какво да правя.
— Трине — кротко отвърна Юлевик. — Успокой се, ще измислим нещо.
Гласът му, твърд като скала, обикновено успяваше да я увери, че всичко ще се подреди. Но точно сега тя не съумяваше да му се довери.
— Ще те бомбардират с въпроси, когато прекрачиш прага на вратата, но, за Бога, недей да влизаш в конфликт с тях. Изобщо нищо не им казвай, докато не помислим заедно над това и не се разберем как ще се справим.
Трине въздъхна тежко и се замисли за Пол Фредрик, дали душът щеше да успее да отмие част от шока и недоверието, които долови в очите му. А когато се бе приближила с една крачка, за да го увери, че обвиненията са неверни, той просто се беше обърнал и се беше отдалечил.
— Ще измислим нещо — повтори Юлевик. — Ти само стигни цяла на работа и ще оправим всичко.
Трине остана така, заслушана в ехото на гласа му, преди от нея да се изтръгне едно „ОК“ и да затвори. Когато отново настъпи тишина, тя усети как краката й заплашваха да се разпаднат под нея. Но нареди на стъпалата си да се стегнат. След това преглътна нещо жилаво и гъсто, което беше заседнало в гърлото й, изключи от контакта лаптопа си, сложи го в чантата си и се забърза по коридора. Спря се пред огледалото, приглади една гънка на якето си и започна да изучава лицето си, косата, очите. Изглеждаше едва ли не прекалено гримирана, прииска й се да изтрие червилото, което си беше нанесла тази сутрин, но искаше вече просто да е приключила с това, не й се чакаше Пол Фредрик да излезе от банята, за да може отново да надникне в дълбините на шокираните му очи.