— Все още не съм прочела какво пише за мен — съобщи Трине. — Но във водещата статия пише: „източници, с които „VG“ влезе в контакт”. Човек не може просто да пусне каквото и да било твърдение, преди то да бъде подкрепено от поне два източника! Независимо за какво става въпрос.
Трине огледа хората около масата в очакване на отговор.
— Искате да кажете, че написаното е невярно?
Трине отправи поглед, изпълнен с омраза, към гарвановочерната коса на министерския съветник.
— Можете да бъдете напълно сигурна, че го твърдя.
Трине беше помолена да каже няколко думи по повод петдесетата годишнина на Хилде Бюе. Дълго се бе потила над клавиатурата, за да измисли нещо хубаво за речта си, тъй като най-лесното, което й хрумваше, бяха неща, каквито Бюе не беше. Не беше особено приятна, не беше особено добра нито в професионално отношение, нито с хората. Прекалено доволна беше, че може да бъде шеф.
— Но ако случаят е такъв — каза Трюлс Уве Хенриксен, — тогава ни го кажете направо. Че твърденията са неверни.
„Ако случаят е такъв” — изимитира го наум Трине и погледна към плешивия мъж. Тя знаеше какво всъщност си мисли той, това жалко подобие на политически съветник, което й беше натрапено преди три години. Тогава тя беше толкова погълната от новия си пост, че се беше съгласила на всичко, което партията беше поискала. Като например да й бъде назначен политически съветник, когото тя не познаваше особено добре отпреди, което от гледна точка на областната политика пасваше добре на тоталния заговор, който щеше да се оформи след изборите — тъй като той беше партиен секретар в Работническата партия в област Тромс.
— Не приемам тези журналистически брътвежи за истина и няма да застана да коментирам — заяви тя и почука отново с показалец по листовете.
— Трябва почти да сте ги приели — отвърна Катарина Хатлем. — Глъчката в медиите ще продължи, докато не им дадете нещо, а вие няма да можете да направите и крачка, без темата да бъде повдигната.
— Ще се свържа с офиса на министър-председателя и ще ги накарам да ви пуснат спонтанно в сряда — предложи Юлевик.
— Вероятно така е най-разумно — включи се Хатлем и кимна. — Смятам още, че ще направим добре, ако направим медийно изявление, колкото се може…
— Не — прекъсна я Трине и стисна пръстите си толкова силно, че те побеляха при кокалчетата.
— Защо не?
— Няма да правим никакво проклето медийно изявление. Ако трябва да опровергавам тези твърдения, то значи, че вече са победили. Обвинена съм в нещо, което не съм извършила, но не мога да опровергая такъв тип обвинение, без да знам кой стои от другата страна. Полицията също не е давала изявление.
— Все още не.
— Какво имате предвид? — попита Трине и здраво фиксира поглед върху своя политически съветник.
— Нищо, само искам да кажа, че скоро може да се появи. Във всеки случай ще има такова искане.
Трине изсумтя.
— Това тук са глупости — изкрещя тя. — Не мога да проумея откъде идва всичко това. Но наистина ще открия.
Харалд Юлевик прочисти гърлото си.
— Затова нека се движим стъпка по стъпка — заяви той спокойно. — Това трябва да се е случило на конгреса в Кристиансанд миналата година. Всички, които са присъствали на конгрес, знаят, че може да бъде тежко, както в едно отношение, така и в друго.
— Твърдите ли, че…
— Не, не, Трине, нищо не твърдя, но знам какво ще си помислят околните. Затова ви питам: Какво си спомняте от онзи ден?
Трине изпуфтя силно с уста, докато мислеше. Присъствала бе на толкова много конгреси, че спомените за тях се примесваха.
— Не помня особено много. Но във всеки случай знам какво не съм извършила.
Около масата настъпи тишина. Министерският съветник отпи глътка от чашата си, докато хвърляше бърз поглед към Хенриксен от другата страна на масата. „Тя се колебае — помисли си Трине. — Проклета да съм, тя се колебае.”
— Добре, имам предложение — каза Катарина Хатлем. — Въпреки че това засяга вас в най-голяма степен, този път няма да го свеждаме до това. Засега ще отговорим на едно запитване и ще се придържаме към същата формулировка отново и отново. Че не желаете да се унижавате, като отговаряте на подобно обвинение, изложено от анонимен човек, нямате време за това, бла-бла. Ако това не уталожи задаващото се срещу вас, то ние ще изберем един или двама журналисти, за които знаем, че са дружелюбно настроени, и ще им разкажем малко повече.