— Няма много повече за казване — настоя Трине. — Не съм го направила.
— Не, не, но можем да кажем няколко думи за работата на министерството през последните години именно във връзка с малтретирането и домашното насилие. Със сигурност разполагаме с някаква статистика, която можем да използваме и която разкрива малко повече за това колко сме отдадени именно на този вид работа.
Трине кимна едва.
— Ако обвиненията не станат по-конкретни от това, смятам, че няма да ни навреди, ако се покажем в малко по-морална светлина — продължи Хатлем.
— Но миналогодишният конгрес? — включи се Трюлс Уве Хенриксен. — Тогава трябва да е имало някого от MPЛ[18], когото това уж е засегнало?
Трине вдигна рамене.
— Вероятно повечето хора ще си помислят това, да. Но нямам представа откъде „VG“ са се сдобили с такава информация. Омъжена съм за Пол Фредрик от четири години и никога не съм му изневерявала. Един-единствен път не съм била дори на косъм.
Хенриксен не отговори. По блестящото му теме бяха избили капчици пот.
— Но може да се случи така, че в даден момент да бъдете принудена да дадете под една или друга форма обяснение — заяви Юлевик.
— Но сега нищо няма да обсъждаме във връзка с това — настояваше Хатлем. — Няма да изграждаме очакванията, че Трине ще каже нещо.
— Не, не, разбира се, че няма — отговори Юлевик. — Казвам само, че трябва внимателно да прецените своите действия от онзи ден. До кого седяхте онзи следобед? С кого разговаряхте? Кога си тръгнахте и кога си легнахте? Дали имате алиби, може би такива неща. Колкото по-детайлна сте във връзка с това какво сте правили на 9-и октомври миналата година, толкова по-добре. А ако възнамерявате да кажете нещо, то трябва да бъдете напълно сигурна в него. Хванат ли ви дори само в една грешка, ще я прилепят към всичко друго, което сте казали или направили.
Трине не отговори, просто затвори очи и изчезна в своя собствен мисловен свят. След това отвори очи.
— Какво казахте току-що?
— Хм?
— Не казахте ли 9-и октомври?
— Да?
И тя усети как внезапно стана горещо. Ужасно горещо. „Не е възможно — помисли си тя. — Не е възможно някой да е открил…”
— Какво има? — попита Катарина Хатлем. — Изведнъж пребледняхте.
Трине се взираше в стаята, докато устата й се плъзна нагоре. „Това е капан” — каза си тя.
„Проклета да съм, това е капан.”
11
Хенинг си взе бърз душ, изяде консерва боб в доматен сос, без да го претопля, и потегли по пътя към „Грьонланд”, където се намираше офисът на „123nyheter”. Сутринта беше сива. Още един ден, в който градът правеше всичко възможно, за да изглежда по-малко примамлив за зимата.
Докато вървеше, мислеше за сестра си, за медийния натиск, който тя щеше да преживее през следващите няколко дни. Нямаше почти никакъв смисъл да се работи върху нещо друго. Заглавните страници на онлайн изданията щяха да бъдат пълни със статии за Трине до края на деня.
Както и да е.
Полицията беше свикала пресконференция в 10 часа, събитие, което при нормални обстоятелства Хенинг щеше да пропусне, ако нямаше полицейски инспектор Пиа Ньоклеби да го води. Хенинг имаше ангажимент, що се отнасяше до Ньоклеби.
Гледката, която го посрещна, когато се изкачи по сивите стъпала към офисите на „123nyheter”, му напомняше на мравуняци. Хората бръмчаха напред-назад, почти подтичвайки. И Хенинг го виждаше в очите на онези, които бяха вътре. Леко паникьосаните погледи. Стресираните пръсти, които кръжаха над клавиатурите. Всичко беше същото, обичайното. И той, естествено, знаеше защо.
Мениджърът Хайди Шюс го забеляза сред тълпите от хора, посрещна го, представи се остро, с метален глас, което винаги му напомняше за дресировка на кучета. Хайди беше облечена в къса тъмносиня пола и сако, което й отиваше. Ако не беше станала журналист, сега нямаше да бъде мениджър, а можеше да попадне направо в някоя адвокатска кантора.
Хенинг може би беше очаквал тя да каже нещо относно статията, която той беше написал предната нощ. Вместо това тя спря и се огледа. Артерията на шията й се показа, подобно на усърдно работеща помпа. Скулите изпъкваха още по-силно, ако това изобщо беше възможно.
— Чудех се за едно нещо — заяви тя.
Хенинг очакваше да чуе какво ще последва.
— Както сигурно знаеш…