„Странно — помисли си тя. — Той нас ли снимаше?”
Тя се огледа. В момента нямаше никого навън. И нямаше ли нещо познато в него?
Тя прогони мисълта от себе си. Може просто да бе снимал красивата светлина. Това не беше нещо, за което трябваше да се безпокои.
Емилие закрачи към входната врата, като същевременно погледна към часовника си. И то отново изскочи, неспокойното, гъделичкащо чувство. Матис не трябваше ли скоро да се обади?
16
Внезапно настъпи тишина до голямото стълбище в полицейското управление в момента, в който Пиа Ньоклеби закрачи в такт към присъстващите журналисти. Обикновено полицейският инспектор беше придружаван от главния следовател Арилд Йерстад, но този път тя идваше сама.
Хенинг трябваше да си го признае. Започваше да харесва Пиа Ньоклеби все повече и повече, откакто беше постъпила на работа в началото на лятото. Харесваше тъмната коса, бретона й, който тя винаги нагласяше над дясното си ухо, въпреки че косата й бързо падаше обратно пред очите. А нейните очи — кафяви, със зеленикава жилка, очи, които винаги изглеждаха уморени. Малката бенка вляво от носа, която само му даваше още една причина да гледа сърцевидното й лице. Устните, винаги влажни, не прекалено червени, сякаш нарочно се стараеше да не бъде прекалено красива. Бузите — меки и изпълнени с цвят, само с леко загатване за светъл, тънък мъх, който изглеждаше толкова примамливо, че ти се приискваше да го допреш с дланта си.
Тя винаги беше толкова сериозна, когато микрофонът беше включен, такава, каквато трябваше и беше редно да бъде. Но веднага след като светлината над камерата изгасваше, тя превключваше на друг режим. Тогава идваха коментарите — бързи и рафинирани. Винаги беше притежавала професионалната острота, която рядко или никога не я подвеждаше по време на дебати.
Хенинг виждаше нещо в очите й, не често, а когато работната й маска не беше прекалено стегната. Минало беше известно време, откакто бе усещал топлината на жена или нейния интерес, но не беше сляп. Нито пък бе глух. Често в гласа на Пиа се бе появявала мекота, когато разговаряше с него, включително и когато присъстваха други журналисти или политици.
Същевременно Хенинг си спомняше как Пиа беше станала по-лаконична в отговорите си, когато той беше започнал да задава нахални въпроси относно полицейското разследване на убийството, за което бившето торпедо, царят на имотите Туре Пули беше обвинен. Първоначално той беше отдал на професионален стрес това, че тя може би нямаше сили да отговаря на въпросите на някого, който се беше отнасял критично към работата, ръководена от нея. Но сега, когато Хенинг знаеше, че Пиа беше водила рапорт за полицейските разузнавателни средства Indicia, рапорт, разказващ за това, че Туре Пули се бе намирал пред жилищния блок на Хенинг във вечерта, когато домът му бе изгорял, беше примамливо да се мисли, че хладните й отговори бяха дошли от нещо съвсем друго.
Единственото, което Хенинг знаеше за рапорта относно Пули, беше, че Пули бе седял в автомобил на улица „Марквайен” 32, адреса на Хенинг на 11 септември 2007, и че го бе правил доста вечери преди това. Но защо? Беше ли чакал някого? Дали е щял да взима някого, той, който някога беше припечелвал като едно от най-добрите торпеда в Осло? Или просто бе наблюдавал някого?
Хенинг си беше задавал тези въпроси отново и отново през последните няколко седмици. Пули се беше свързал с Хенинг и беше казал, че би искал да разкаже нещо за случилото се, когато Юнас бе починал. Но преди Пули да стигне дотам, бе убит в затвора в Осло. Заради това, което е имал да разкаже ли? И какво всъщност пишеше в доклада Indicia за действията на Пули в онази вечер? За кого информацията беше във вреда, ако не за самата Пиа Ньоклеби?
Хенинг, разбира се, беше изкушен да се конфронтира с Ньоклеби веднага щом разбра какво бе извършила, но се сдържаше, беше решил да защити източника си и да подходи по друг начин. Възможно беше и други да знаят нещо.
Сега той я наблюдаваше как спря на четвъртото най-ниско ниво и погледна множеството. Прожекторите светнаха. Микрофоните бяха подготвени. Мобилните телефони бяха пуснати в режим за записване.
Хенинг знаеше, че нямаше да бъде разкрито нищо, което той самият вече не беше написал. Вероятно щяха да пуснат снимка на жертвата, щяха да дадат малко обща информация и да подкрепят сведенията, които Хенинг бе публикувал по-рано днес. Но инспекторът нямаше да спомене нищо за това как е била осквернена жертвата. После щеше да каже, че ходът на разследването е широк, както технически, така и тактически, и че разполагат с конкретни улики, върху които работят. Но, естествено, никой нямаше да научи какви.