— Какво става? — попита той.
Погледът на Санлан беше сериозен.
— Има нещо, което трябва да ти покажа.
22
На Хенинг му се прииска веднага да звънне обратно на ръководителя на операцията Андреас Шер, но размисли и прогони тази идея. Прекалено отчаяно беше. Може би Шер отиваше на работа, може би разхождаше някое нетърпеливо куче. Или може би той беше един от онези хора, които не обичаха да отговарят няколко пъти на един и същи въпрос. Още едно обаждане вероятно би задълбочило още повече болката.
Хенинг беше израснал в Кльофта, на седем-осем километра от Йесхайм, откъдето родом е била и Ерна Педерсен. Един от неговите приятели от онова време се казваше Атле Абелсен. Всъщност двамата не се познаваха добре преди гимназията, когато им стана ясно, че споделят общ интерес към музиката. Затова понякога се срещаха и заедно се опитваха да нагаждат строфи към нещо подобно на мелодии. Но докато интересът на Хенинг към технологиите спря доста преди той да порасне, то страстта на Атле към всичко, свързано с кибер пространството и компютрите, периодично беше подхранвана и се бе превърнала в негова професия в живота. Сега той работеше като програмист в една фирма в Лилестрьом, но се случваше да взема една или две задачи от малко по-объркания вид, стига за него в това да се криеше предизвикателство. Хенинг му изпрати имейл и му обясни от какво щеше да има нужда от помощ този път, срещу обичайното обещание за бутилка „Калвадос” в знак на благодарност.
Междувременно Хенинг си помисли за най-близките роднини на Ерна Педерсен. Вероятно никой друг не би могъл да разкаже по-добре за враговете й от миналото и той откри, че Педерсен бе имала син на име Том Свере и че той работи като лекар в Университетската болница в Юлевол.
Педерсен се беше появявал за кратко в медиите през последните години, тъй като беше на мнение, че медицинското образование бе узряло за повече реформи. Ако Хенинг си спомняше правилно, Педерсен бе участвал в дебат по „НРК” именно на тази тема не много отдавна.
Хенинг намери номера на мобилния му, но успя да стигне единствено до гласова поща. „Сигурно не само аз се опитвам да се свържа с него” — помисли си Хенинг. Заради всичко, което знаеше, Педерсен можеше да бъде свикан на разпит в полицейското управление. Въпреки това Хенинг му остави съобщение и го помоли да му се обади. Вероятно беше безполезно, но човек никога не знаеше. Случваше се хора, показали се в публичното пространство, с удоволствие да сграбчат възможността, когато тя отново им се предложи.
В редакцията температурата не беше спаднала, по-скоро точно обратното. Хенинг не можеше да си спомни кога за последно беше чувал името на сестра си толкова често в рамките на един ден. И го осени мисълта, че той все още не беше разбрал защо всички медии в Норвегия, изглежда, бяха полудели.
Затова отиде на заглавната страница на своя собствен вестник, където беше посрещнат от снажни войници на черен фон, големи снимки на Трине, на които тя беше застанала зад трибуна с лого на хотел, стратегически сложено колкото беше възможно по-близо до микрофона. „Непосредствено след това тя е посегнала на млад политик” — това беше написано в преамбюла.
Хенинг отвори статията, научи, че Трине беше взела участие в конгреса на Работническата партия на 9 октомври миналата година и както се твърдеше, беше принудила към секс един от присъстващите, по-млад от нея. „Злоупотреба с властта от най-лошия вид” — изтъкваше някой. „Позорно” — заявяваше друг. Трети казваше, че Трине трябва да бъде задържана от полицията. Досега не бяха предприели подобни действия, очакваха евентуално обвинение, но полицейският адвокат, с когото от екипа на вестника бяха разговаряли, не изключваше случаят да бъде разследван по собствена инициатива[24].
Главната статия беше затрупана от допълнителни материали, реакции, коментари, блогове, цитати. Освен това имаше още нейни снимки, Хенинг видя Трине такава, каквато след време я беше наблюдавал да става. Гладка кожа, красиво гримирана, елегантно облечена, със строго излъчване и сериозност на политик в очите.
Хенинг отвори още статии. Според един неназован източник неизвестният до момента амбициозен политик се беше опитал да повдигне въпроса пред Трине, за да получи безусловно извинение, но такова вероятно не бе имало. Спекулираше се още дали от партийния апарат са знаели за обвиненията, но не са се заели с тях.
Погледът на Хенинг беше привлечен към екрана на телевизора наблизо. Пуснат беше Новинарският канал и министър-председателят Вилям Йесперсен излизаше от един автомобил. Записът беше направен рано тази сутрин и премиерът беше помолен да коментира първите страници на днешното издание на „VG“. Но Йесперсен само отговори кратко, че е напълно съгласен с министъра на правосъдието, че е ирационално да се правят анонимни обвинения, и това е всичко, което би желал да каже към момента.