— Как бихте характеризирали поведението на Ерна Педерсен напоследък?
Нилсен взе ролката, откъсна парче и го уви около палеца си.
— Не съм съвсем сигурен. Не я познавах особено добре. Само я охранявах няколко месеца, а не беше особено лесно да се изкопчи нещо смислено от нея.
— Добре — отвърна Бярне и се изправи. Санлан също стана. — Вероятно по-късно отново ще се свържем с вас. И ще е добре, ако отговаряте на телефона си, когато ви звъним, така че да не се налага да идваме в дома ви.
— Да, ъ, сори, аз…
— Не мислете за това — каза Бярне. — Били сте на тренировка. Във фитнес залата на Свайн.
Бярне го погледна с дълбок поглед.
— Да — каза Нилсен и бързо се засмя. — Това правих.
— Благодарим за разговора — заяви Санлан и първа излезе.
Нилсен ги изпрати до вратата и силно я затръшна след тях.
— Не мисля, че е бил на тренировка — сподели Бярне, когато влязоха в асансьора.
— Защо?
— Да видя някъде спортния му сак?
Санлан се замисли, не отговори.
— И защо носеше обикновени дрехи, ако не си е взел душ? Къде бяха дрехите му за тренировка?
Скоро асансьорът спря на първия етаж. Служителите на реда излязоха.
— Но какво ще правим в такъв случай? — попита Санлан и се обърна към него с ръка на дръжката. Бярне се замисли.
— Мисля, че той крие нещо. Ще се обадя във фитнес залата на Свайн. Ако се окаже, че Нилсен не е бил там, ще му сложим бръмбар.
— Никога няма да ти разрешат за толкова кратко време, Бярне. Не…
— О, напротив — отвърна Бярне й се усмихна. — Все още ми дължат няколко услуги. И това е само за няколко часа. Във всеки случай поне първоначално.
Той се усмихна, а Санлан само вдигна рамене. Вътре в себе си Бярне въздъхна. И сега тя не беше впечатлена.
24
Отговорът от Атле Абелсен дойде много по-бързо, отколкото Хенинг предполагаше, но той дойде не по имейл, обикновено комуникацията помежду им протичаше по този начин.
— Хей, здрасти — поздрави Абелсен, когато Хенинг отговори на повикването.
— Ей, Атле. Получил си имейл от мен, доколкото разбирам.
— Няма ли да отвърнеш на поздрава ми? Няма ли никакво „Как си?”…
— Здрасти, Атле. Как върви?
— Върви направо към ада.
— Това беше изненадващо.
— Животът е прекалено жесток.
— Вали целогодишно. Но ти си прочел имейла ми, доколкото разбирам, след като ми се обаждаш?
Хенинг се канеше да попита Атле какво беше открил, когато се сети за нещо.
— Знаеш ли коя е Ерна Педерсен впрочем? Тя не ти ли е била учителка или нещо подобно?
— Не, но се обадих на майка ми. Тя все още е учителка в Кльофта. Каза, че е чувала за жената.
Хенинг леко се изправи.
— Какво е чувала?
— Не, носела й се слава, доколкото разбрах. Била е дяволски строга. Тоест строга, както едно време. Говорим за показалки, които удрят катедрата, такива неща. Да ставаш сутрин и да поздравяваш вежливо учителя.
— Добрите стари времена.
— Да. Но не предимно от това се интересуваш ти, доколкото разбирам. Открих някои неща, които са може би малко по-интересни. Подала е оплакване в местното полицейско управление през 1989 година, защото очевидно е имало саботажи и прояви на вандализъм спрямо къщата й. Старата съборетина си го е получила.
— Така — каза Хенинг и щракна с химикалката до себе си.
— Твърдяла, че знае кой го е извършил, но имената не са вписани в жалбата. Не знам дали са разследвали по-специално случая, но със сигурност няма повдигнато дело.
За кратко Хенинг се замисли.
— Пише ли за какъв вид вандализъм става въпрос?
— От типа замеряне с яйца по къщата, чупене на приземни прозорци, такъв род неща. Дъртата скумрия очевидно е карала колело до училище, но се случило така, сякаш някой напълно го е повредил. Надупчили й гумите и така нататък, и така нататък.
— Точно — отвърна Хенинг.
„Прилича най-много на детински лудории” — помисли си той.
— А след това синът й паднал от една стълба в градината, мисля, че през 1991 година, заради сърдечен удар. Или обратното, не мога да си спомня. Тя не станала по-малко строга или кисела след случилото се, мога да си представя.
— Вероятно да — отговори Хенинг, докато размишляваше. — Има ли още нещо?
— Не.
— Добре. Би било хубаво да ми изпратиш стария й адрес по имейл или като есемес.
— Мога да го направя, знаеш. Но как върви при теб, човече? В момента правиш ли музика или…?
Хенинг не отговори веднага.