— Не, нищо не става, естествено.
— По дяволите, човече, не трябва да се отказваш от това! Та ти имаше план!
— Мм. Ти все още ли пиеш „Калвадос”[26], или…?
— Ох, майната му. По-скоро може да пийнем по бира следващия път, когато дойда в центъра.
— Добре. Благодаря ти за помощта, Атле.
— Пак заповядай, пич.
25
Свобода в една кратка сутрин.
След като Емилие Блумвик роди, нямаше нищо друго, което да е по-ценно за нея от децата. Разполагаше с часове и още часове с възможността да прави точно онова, което тя желаеше. Можеше да тренира, можеше да чете някое списание, насъбрало прах върху хладилника, можеше да гледа филм, който от векове беше готов, записан на декодера. Нямаше никого, за когото трябва да се грижи или на когото да прислужва и проверява. Нито пък имаше някой, който да й отпраща намръщени погледи, ако чашата с кола свистеше дори в понеделник сутрин.
Качествено време с главно „К”. Това е. Въпреки че изненадващото беше как често тя не успяваше да свърши някои от нещата, които беше запланувала, както стана и днес. Беше си мислила дали да не помечтае малко в интернет, да разгледа някои прекрасни летни почивки, може би да започне една от книгите, които й бяха подарили за Коледа миналата година. Но ако се опиташе да си припомни сутринта какво всъщност беше правила, след като остави Себастиан на детска градина, свършеното от нея бързо привършваше. Не помнеше нищо друго, освен че беше чела вестника и беше подреждала малко в кухнята. Останалото е голяма мъгла от нищета.
Но въпреки това беше прекрасно. Никой не бе имал нужда от нея някъде. Дори само мисълта, че подобни моменти съществуваха, й даваше глътката въздух, която й бе толкова необходима.
Можеше само да си мечтае, че скоро Матис щеше да й се обади. Часът минаваше 11. Не беше ли минала срещата с шефовете в адвокатската кантора толкова добре, както се беше надявал?
Само да не се разочароваше или натъжеше. Едно нещо бяха децата, които са се били или не са получили желаното. Това е част от израстването, да срещаш съпротива и да растеш с нея. Но при възрастните, които се оплакват, е по-различно. Тя просто не разбираше. А Матис беше от най-тежките случаи, когато нещо възникнеше. Над цялата къща се разразяваше гръмотевична буря, която тя не можеше достатъчно бързо да преодолее. Точно по отношение на това проявяваше много малко симпатия. Достатъчно беше едно дете в къща.
Тази мисъл не беше хрумвала преди на Емилие, когато звънна телефонът. Тя се стресна, изправи се от кухненския стол и взе мобилния си телефон, стоящ до кутията за хляб на плота.
Матис се обаждаше.
— Ало? — отговори тя с очакване в гласа.
— Обажда се Матис Стайнфел, съдружник в адвокатска фирма Бергман & Хоф. Емилие Блумвик, най-прекрасната жена на света ли е?
Емилие постави едната си ръка пред устата.
— Истина ли е? — провикна се тя.
Един доволен глас тихо се долавяше, докато накрая Матис повече не можеше да се сдържа. След малко той се смееше на глас.
— Колко невероятно хубаво е, скъпи. Поздравления!
Емилие не знаеше какво друго да каже. Изглежда като че ли и Матис не знаеше.
— Разказвай, де.
— Не, няма какво толкова да разказвам, освен че пораствам в йерархията, момичето ми. Знаеш какво означава това.
Емилие поклати глава на себе си, но въпреки това каза „да”. А след това го остави да разкаже за похвалите, които беше получил, и трябваше да се сдържа, за да не заплаче. Едно от многото неща, които не харесваше в себе си, след като беше станала майка, бе, че започваше да циври и за най-малкото мило нещо.
— Това е направо фантастично, Матис — каза тя, когато най-сетне той приключи. — Още веднъж поздравления!
— Трябва да го отпразнуваме, момичето ми. Ще купя няколко бутилки шампанско, които можем да отворим довечера. Така че ще си поръчаме хубава храна и ще се напием.
Емилие не отговори веднага.
— Тази седмица съм нощна смяна, Матис. Забрави ли?
За кратко стана тихо.
— Не можеш ли да се смениш с някого?
— Прекалено късно е вече — отвърна тя в същия момент, в който си помисли, че може би би могла да помоли някого, ако наистина искаше. Но същевременно имаше нещо в нея, което не желаеше да се отдава на блаженство заедно с Матис. Забеляза, че беше малко уплашена какво щеше да я попита той сега, когато беше на гребена на вълната. Дали не можеше да си помисли над възможността да се омъжи за него например.
— Ще се опиташ да празнуваш без мен — заяви тя, опитвайки се да звучи весела, щастлива и темпераментна. И наистина беше такава в неговите очи.