— Кога ще стане официално? — попита тя. — Мога ли да разкажа на приятелките си за събитието?
— Разбира се, че можеш — отвърна той. — Но сега трябва да бягам, момичето ми. Обичам те.
Емилие не отговори веднага. След малко тя каза малко по-тихо, отколкото очакваше:
— И аз те обичам.
26
На вратата се звънна.
Той се обърна и вдигна вежди. Не можеше да си спомни кога за последно някой му беше идвал на гости.
„Сигурно е някой, който се опитва да намери друг човек” — помисли си той. Или може би някой отново си беше забравил ключа. Нещо такова.
Обърна се към мониторите на компютрите. Уърлд ъв уоркрафт — на единия, фейсбук — на другия. Отворил беше профил, който всеки ден посещаваше, въпреки че винаги го болеше еднакво.
Отново се позвъни. Той леко наклони глава и с нежелание се изправи от стола. Подпря се на вратата и погледна през шпионката.
Мъж, когото не помнеше да е виждал преди, стоеше отпред с някаква жена до себе си. „Цивилни ченгета?” — учуди се той и в същия момент усети как лапите на паниката го сграбчват от вътрешната страна на гръдния му кош. Но се насили да мисли рационално. Ако те изобщо бяха от полицията, то беше невъзможно това да има нещо общо със старата чанта.
Или пък можеше?
Мъжът изглеждаше като местен политик. Висок и слаб, с тънка, сива коса. Едва ли беше особено трудно да бъде прибрана. Жената не изглеждаше много по-силна. Висока беше най-много 165 см. Съвсем леки извивки в гръдния кош. Тънки рамене.
Той отвори и право в очите му беше насочена някаква светлина. Принуден беше да ги закрие с ръка, за да може да вижда двамата.
— Добър ден. Ние сме от Отдела за принудително изпълнение[27].
Мъжът представи себе си и жената, която беше с него, имена, които просто преминаха покрай него.
— Вие може би разбирате защо сме тук.
Той ги погледна и поклати глава. Облегна се на рамката на вратата и усети студените, остри ръбове на стоманената ключалка.
— От много дълго време не сте плащали наема си, затова получихме заповед за изгонване в съответствие с раздел 13-2 от Закона за изпълнение. Получили сте предупреждение за това и сте разполагали с 14 дни, за да се изнесете. Но вие не сте го направили, доколкото виждам. Не сте ли събрали багажа си?
Напълно беше забравил за предупреждението. Беше погълнат единствено от своите собствени мисли. А преди това си мислеше, че винаги щеше да има достатъчно пари, че винаги ще успява да намира средства от някой друг, освен от майка си.
Мъжът пред него се опита да надзърне над раменете му, но той беше застанал на пътя му.
— Съжалявам, но няма друг начин.
Думите на мъжа от Отдела отекваха в него като удар от чук. Вкус на метал се беше загнездил върху езика му. Той се обгърна с ръце, погледна към младата жена със светла, средно дълга коса. В очите й имаше нюанс на презрение. А на него му се прииска да…
— Да разбирам ли, че нямате възможност да се изнесете точно днес?
Той отново обърна погледа си към държавния служител.
— Не, аз, аз…
— Добре — каза непознатият мъж и се обърна към жената до себе си. — Имате късмет, че наемодателят ви е много добър. Той прояви желание да ви даде още три дни, но това е наистина последният срок. В 10 часа в четвъртък ние ще дойдем и ще запечатаме апартамента. Три дни, това е. Трябва да са ви повече от достатъчни.
Мъжът изчака да получи някакъв отговор, но не беше подходящо нито да се кимне, нито да се благодари. Вместо това непознатият мъж махна за довиждане и заедно с колежката си се насочиха към стъпалата и асансьора. Самият той направи крачка назад и затвори вратата след себе си.
„Три дни” — помисли си той, когато около него отново стана тихо. Къде, по дяволите, щеше да се дене след това? Във всеки случай нямаше как да живее отново у дома.
С тежки стъпки той се върна на бюрото при мониторите. Облегалката на стола изскърца, когато той седна. Изскърца и нещо вътре в него, сякаш страните на главата му се изпънаха.
Той отново погледна нейния фейсбук профил и статуса, който тя си беше написала около единадесет часа преди обяд. Сега имаше 49 харесвания и 13 коментара. Дойде и още едно.
И тогава всичко се стовари върху него.
„Добре че се спря на Матис, де. Можеше да бъде значително по-зле.:-):-):-) Ще се радвам да чуя повече за това утре. Целувки, прегръдки. ЙК”
Той поклати глава, усети как стомахът го присвива, а ръцете му се напрегнаха. Нещо студено го докосна по врата и се превърна в неукротим сърбеж, който трябваше да успокои. Светлина, която той просто трябваше да изгаси.