Донесе една чаша от шкафа, издуха праха от дъното й и си наля. Извади от чантата си кутията с цигари и запали.
„Родът трябва да следва пътя на поколенията” — помисли си тя. А след това доближи чашата към устата си и вдига наздравица вероятно за още един Юл, който крачеше по ръба, докато тя се взираше в дъното на чашата.
30
Над него вятърът изтласкваше облаците, все така сиви и тежки. Лястовиците около него цвърчаха силно и пискливо.
„Странно е, че никога не се сблъскват една с друга” — помисли си Хенинг и се опита да следва някои от тях с очи. Напред-назад, нагоре-надолу. Остри, резки завои. Неизчерпаема енергия, в пълния си размах. Всички движения изглеждаха почти случайни, сякаш цялото присъствие беше наставлявано от импулси, в ярък контраст с прелетните птици, които започваха своето ежегодно пътуване на юг, подредени подобно на плугове.
„Сигурно е прекрасно да живееш така” — помисли си Хенинг и отпи глътка от фиксираната си, всекидневна дажба от черна захар. Или да се живее с вечни прищевки, или да имаш съвсем ясен план за живота си. Точно сега и двете му се струваха еднакво привлекателни.
Хенрик отпи още малко, докато размишляваше. А мисленето, то му се удаваше най-добре, когато беше в Делененга. Все още там нямаше много хора, но следобедът едва бе започнал. И въпреки че изгледите за времето не бяха добри, той знаеше, че след малко щяха да изскочат. Децата, младежите, хулиганите, родителите.
Значи Ерна Педерсен е била строга и непопулярна като учителка, така. Но какво е правела освен това? Дали е имала някакви интереси? Задължения?
Очевидно много бе обичала да плете. Може би бе имала приятели сред съмишлениците си, в някой клуб, съюз или нещо такова. Някой трябва да я бе познавал. Но според Бярне Бругелан тя не бе посещавала Грюнереме от цяла вечност. Все повече неща сочеха, че бе водила изолиран живот, докато е очаквала смъртта да дойде за нея.
Хенинг тъкмо отпи нова глътка, когато телефонът звънна. Изненадан, той видя, че повикването беше от Том Свере Педерсен, сина на жертвата. Объркан, Хенинг остави кенчето с кола и извади малкия си бележник от вътрешния джоб в същия момент, в който другият мъж отговори на повикването с пълното си име.
— Том Свере Педерсен на телефона. Звънели сте ми.
— Да, аз… аз ви звъних — отговори Хенинг и захапа пластмасовия връх на химикалката си. — Първо бих искал да ви поднеса своите съболезнования.
— Благодаря.
Хенинг седна, нагласи телефона до ухото си и се опита да открие поза, в която същевременно да може да си записва. Не беше лесно върху студени, твърди дъски.
— Извинете, че ви безпокоя в момент, който със сигурност е труден за вас.
Педерсен не отговори, не дори и след като Хенинг му даде възможност да го направи.
— Работя в „123nyheter” и аз…
— Знам кой сте, Юл. Понякога ви следя.
— А, окей. Тогава сигурно знаете също защо се опитвах да се свържа с вас. Обмислям да напиша материал за майка ви. Коя е била тя и така нататък. Смисълът е читателите да я опознаят малко по-добре.
— Аз не съм толкова сигурен, че го искат.
За кратко Хенинг беше поразен от неочаквания отговор.
— Какво ви кара да говорите така?
— Слушайте, Юл, не знам какво сте открили за майка ми, но ако сте в търсене на лъскава снимка, с която да разкрасите вестникарските страници, значи си губите времето. Мама не беше Майка Тереза.
Хенинг заби химикалката си в хартията толкова силно, колкото беше възможно, без да се скъса, но никакъв цвят не излизаше. Опита се да разтърси химикалката, но без успех.
— Това са силни думи от един син.
— Силни, да, но верни. Мама не беше особено харесвана наоколо.
Хенинг се отказа, остави химикалката и реши вместо това да запомни каквото можеше.
— Чувал съм, че е била доста строга. Като учителка, имам предвид.
— Хехе, това е второто й име. Тя знаеше каква иска да бъде и затова беше още по-твърда с трудните ученици.
— Тя и Фантома, имате предвид.
— Да. А вие може би можете да си представите какво е да растеш с приятелите ти, докато майка ти е в училище.
— Много от тях са искали да идват у дома с вас?
— Не точно. Крушата не пада по-далеч от дървото, така да се каже.
— Разбирам.
— Не съм толкова убеден в това, Юл. И причината да кажа това е, че съм чел някои ваши статии. Изглеждате ми като човек, който е ангажиран с истината. Моят опит с медиите показва, че не са останали много като вас. А хората от Йесхайм ще поклатят глава и ще ви се присмеят, ако представите живота на майка ми толкова розов.