— Значи майка ви е имала много врагове.
Педерсен изсумтя.
— Майка ми беше истинска кучка. Това, че татко издържа да е женен за нея в продължение на толкова много години, е цяло чудо. Не ме разбирайте погрешно — тя беше моя майка. Аз я обичах по свой собствен начин. Погрижих се тя да получи място в Грюнереме, защото нямах нито време, нито желание да се грижа сам за нея. Нямате нужда да напишете точно това, но ми се искаше накрая тя да бъде добре. И с изключение на самия край, вярвам, че беше много добре там, където беше.
Хенинг кимна, усещаше колко изкушаваща беше мисълта сама по себе си, само да повериш грижите за майка си на някого, който може да свърши малко по-добра работа, отколкото теб.
— Чух, че някой е вандалствал с къщата й, докато е живеела в Йесхайм.
— Да, това почти се превърна в нещо като спорт в онзи момент, така изглеждаше.
— Открихте ли кой го е правел?
— Не, но знам, че майка ми си имаше своите подозрения. И имаше няколко различни банди, които се занимаваха с това. Ще го кажа така, имаше много графити по стените на основното училище в Йесхайм.
— Имаше ли някого, когото познавате, който я е мразел повече от останалите?
Педерсен замлъкна за няколко секунди.
— Не и някого, за когото да се сещам. А и стават много години оттогава.
Хенинг вдигна погледа си в последвалата пауза. Видя как Адил върви по меката настилка с раница на гърба.
— Да разбирам, че сте ходили на разпит?
— Да, ходих.
— Сигурно са ви попитали дали подозирате някой, който стои зад убийството на майка ви.
Педерсен изчака малко преди да отговори.
— Попитаха ме.
— И подозирате ли?
Дълга пауза. Хенинг не насилваше нещата.
— Не. Но съм малко разтревожен дали някой не е ядосан и на мен.
Хенинг леко се надигна.
— Какво имате предвид?
— Нищо, просто си мисля за снимката, която беше счупена в стаята на майка ми.
Хенинг не го прекъсваше, остави Педерсен сам да разкаже. И когато той свърши, Хенинг забеляза, че вратът му леко замръзваше.
— Тогава вие имате ли врагове? Някого, от когото би трябвало да имате основателна причина да се страхувате?
— Не. Казах това и на полицията.
— Окей.
В същия момент Хенинг видя едно момче да отива към футболното игрище, ръка за ръка с майка си. И веднага се сети кой беше бащата на момчето.
— Благодаря ви, че бяхте толкова откровен с мен, Педерсен. Високо го оценявам.
Хенинг стана и погледна към момчето.
— Пак заповядайте. Ще пишете ли нещо за майка ми, или…
Хенинг се замисли за момент.
— Надявам се да го направя, да. Но точно каква история ще се получи, все още не ми е съвсем ясно.
31
Командната зала беше пълна с полицаи и следователи. Както обикновено вниманието беше насочено към края на заседателната маса, където главен следовател Арилд Йерстад провеждаше преглед на доказателствата и фактите по случая с убийството.
— Докъде стигнахте с изслушванията на хората от клиниката? — попита той.
Емил Хаген прочисти гърлото си.
— Все още не сме готови, така да се каже.
— Някой, който да се е откроил като малко по-интересен от другите?
Хаген поклати глава.
— Мнозина дадоха алибита едни на други, а повечето твърдят, че не са видели нищо. Но ние сме длъжни да задълбочим малко повече изслушванията.
Йерстад кимна.
— Съдебният експерт е готов с анализа на частиците и праха, открити по дрехите на Ерна Педерсен — каза той и поглади мустаците си с показалеца и палеца. — Скали са, чисто и просто. Съвсем малки фрагменти от скали, вероятно от другото оръжие, което все още не сме открили.
— Онова, което е било използвано, за да бъдат куките забити докрай в очите й? — попита Ела Санлан. Йерстад кимна утвърдително.
— В един от фрагментите всъщност имаше и малко вълна. Вълна със съвсем малка частица лепило.
— Вълна? — попита невярващо Емил Хаген и облиза горната си устна.
— Скала, вълна и лепило — каза Йерстад и се огледа. — Какво ни дава това?
Останалите полицаи се спогледаха.
— Коса — заяви Санлан.
Нови объркани погледи.
— Никога ли не сте си правили чудовище от камък?
— Не — бързо отвърна Хаген, като същевременно изсумтя.
— Взимаш два камъка — поясни Санлан. — Залепваш ги един за друг и ги украсяваш със слама или вълна, или с нещо друго, което да служи за коса. След това рисуваш очи, нос и уста. Често срещани са в детски градини и училища.
— Така си мислеше и Ан-Мари — каза Йерстад. — Че търсим чудовище от камъни, на което му липсва малко коса и което има резки или белези от куки за плетене по себе си.