— Колко снимки имаше на стената на Ерна Педерсен?
— Хм?
Хенинг повтори въпроса.
— Защо питаш за това?
— Може би имам нещо за теб тук. Но първо ми отговори на въпроса.
Бярне въздъхна.
— Николко. Това ще рече, че там имаше една снимка, но тя беше съсипана.
— Снимката на Том Свере Педерсен и неговото семейство?
Бярне спря.
— Откъде, по дяволите, знаеш това?
— Хвърли още един бърз поглед на стената й. Виж дали ще откриеш следи от други снимки, които може да са били окачени там по-рано.
— Защо го казваш?
— Защото мисля, че може би ви липсва една.
След разговора с Хенинг Бярне затвори и веднага набра номера на Даниел Нилсен. Не очакваше нищо по-различно от това този път медицинският работник да отговори, въпреки че беше на работа. Нужни бяха само няколко секунди, преди Бярне да се окаже прав.
Той разказа за откритото или по-точно за липсата му в апартамента на Нилсен.
— Вече ви го казах.
— Да, но въпреки това ние трябваше да проверим. Има нещо друго, за което много бих искал да поговорим. Вие се интересувате от снимки, нали? Във всеки случай имате много снимки на стената си у дома, нали?
— Да, така е — отговори колебливо Нилсен.
— И вероятно няма друг, който да е влизал в стаята на Ерна Педерсен по-често от вас през последните няколко месеца?
— Да, сигурно е… вярно.
Бярне изчака за миг, преди да продължи.
— Ако аз заявя, че е имало окачени две снимки на стената й, до шкафчето й, тогава вие какво ще кажете?
За няколко минути настъпи тишина.
— Да, така е. Във всеки случай поне в последно време.
Бярне запуши ухото си с пръст, за да блокира шума около себе си.
— Какво имате предвид?
— Когато започнах да работя с госпожа Педерсен, на стената висеше само една снимка, фотография. Но не много отдавна изскочи още една. Защо питате?
Бярне осъществи зрителен контакт с Ела Санлан, която разбра, че той разговаряше за нещо важно. Тя се приближи.
— Сега помислете внимателно, Нилсен. Едната снимка е била на сина на Ерна Педерсен и неговото семейство. Другата снимка спомняте ли си каква беше?
— Беше училищна снимка — отговори веднага Нилсен.
Санлан направи въпросителен жест с глава, но Бярне я игнорира.
— Училищна снимка?
— Да, имам предвид типична снимка на класа. С всички деца от класа.
— Аха? — подкани го Бярне.
— Но е била направена преди няколко години.
Бярне кимна, отново мислейки си за Ерна Педерсен. Тя е била учителка, мърморела е нещо за дробни черти, преди да бъде убита. А наскоро на стената е била окачена училищна снимка, снимка, която вече я е нямало след смъртта й. Значи беше голям шансът извършителят да я беше взел със себе си.
Но защо, по дяволите, го беше направил?
Вторник
35
Прессъобщението беше дошло по факса късно предишната вечер и беше довело до трескава дейност във вестникарските редакции, както преди, така и след крайните срокове. Някои от първите хартиени издания, които заляха улиците в норвежките градове, не бяха отразили, че младият политик бе влязъл в контакт с редакциите в страната. Но скоро това се промени.
Отпечатаха се нови издания, с нови заглавни страници, отделни вестници увеличиха също броя на страниците, за да отразят както прессъобщението, така и различни пространни продължения, както се полагаше за очевидно най-обсъжданата тема на седмицата. А в прессъобщението младият мъж обясняваше, че той, посредством медиите, категорично отрича да е замесен в случая. Той не желаеше за сексуалния тормоз от страна на един от най-известните политици в страната да бъде припомняно всеки път, когато името му се появеше във вестникарските колонки, още по-малко сега, тъй като имаше големи политически амбиции. Но въпреки това в прессъобщението влизаше в конфликт с правосъдния министър и също така накратко обясняваше случилото се.
Започнало с един поглед. Мъжът първоначално се почувствал поласкан, че министърът — жена, която той винаги харесвал, също и по този начин — би се интересувала от него. С течение на вечерта имало повече погледи. А когато разлял малко червено вино върху бялата си риза и отишъл в хотелската стая, за да се преоблече, внезапно открил, че Трине стои точно зад него. Тя го попитала дали не би искал да отиде в нейната стая, а за останалото, както пишеше той, човек можел сам да се досети.
След това, когато тя почти го избутала през вратата, се почувствал използван. А когато няколко седмици по-късно влязъл в контакт с министъра на правосъдието, за да накара жената да признае, че е преминала границата, той бил единствено ледено отблъснат с думите: „Мисля, че има много мъже, които с удоволствие биха сменили мястото си с твоето”.