Вместо да седне на мястото си, той мина покрай бюрото, откри факса, който беше изпратен и на тях късно снощи, и локализира Коре Йелтланд. Погледът на шефа на новинарския екип беше съсредоточен в един монитор няколко работни места по-нататък. Косата му стърчеше право нагоре както обикновено, сякаш беше нощувал в офиса и не беше успял да стигне до банята, преди да се появят нови случаи и да изискат пълното му внимание.
— Имаш ли две минути, Коре? — попита Хенинг и спря пред него. Йелтланд отчете появата на Хенинг, кимна, чукна усилено по клавиатурата в продължение на половин минута, преди да стане от стола толкова рязко, че столът му се плъзна няколко метра назад.
— Какво има? — попита той.
Хенинг изчака, докато погледът на Йелтланд спря да блуждае наоколо.
— Наясно ли си, че това са пълни глупости?
Йелтланд кръстоса ръце и го наблюдава няколко секунди.
— Целият случай срещу Трине прилича точно на това — продължи Хенинг. — От вчера сутринта „VG“ пуска капка след капка на равни интервали статии, които не са имали възможност да създадат за един ден. Искам да кажа, от известно време са знаели за това и добре са планирали нещата.
Йелтланд гледаше неразбиращо Хенинг.
— Да, и какво от това?
— И какво от това? Не мислиш ли, че е малко тревожно?
— Не, изобщо. Щяхме да направим абсолютно същото и ние, ако бяхме попаднали на случай с подобни размери и обхват.
— Ти не смяташ за проблематично, че статия от този тип умишлено изтича в най-големия вестник в страната и че Трине дори не получава възможност да отговори на обвиненията, преди първите статии да отидат в пресата?
Йелтланд се накани да каже нещо, но Хенинг не възнамеряваше да му даде думата.
— И не казвай, че са се опитали, защото това са просто глупости. Именно защото са знаели за това отдавна, те са имали достатъчно възможности да се конфронтират с Трине, преди да започнат тази очерняща кампания срещу нея. Очевидно е какво искат. А повечето други вестници и медии, естествено, се хвърлят само към случаите, които изскачат, като същевременно правят всичко по силите си, за да представят едно и също нещо от своя собствен ъгъл.
— Но…
— Не съм попаднал и на една-единствена статия, която да се опитва да защити Трине или да изясни случая от нейната гледна точка. Не съвсем, между другото, видях малка забележка, че нейният секретар застава на сто процента зад своя началник. Никой не е успял да изясни какво всъщност се е случило в стая 316.
— Но тя не желае да каже нищо — изпротестира Йелтланд. — Тогава какво според теб трябва да направим, Хенинг? Да спрем да пишем за това, което е разкрито?
— Не, но има нещо в размерите на това, което е извън всякакви граници. Спокойно може да се окаже, че Трине е извършила онова, в което е обвинена, но именно поради това щеше да подейства освежаващо да видиш как някой вестник или телевизионен канал се връща крачка назад и оценява случая от няколко страни. Или най-малкото — заинтересовани са от това.
— Прочете ли прессъобщението, което той изпрати снощи?
Хенинг му показа двата листа с факса, които държеше в ръце.
— Твоята сестра е човек от властта, Хенинг. Тя очевидно се е възползвала от своята позиция и е подложила на натиск млад мъж, за да прави секс с него.
— Възможно е, но единственото, от което се интересуват медиите в момента, е, че Трине трябва да се оттегли и да помоли за извинение. Няма никакво значение какво разказва тя или какво е извършила по отношение на този случай, защото така или иначе никой няма да й повярва. Особено пък сега, когато изравяте всевъзможни гадории за нея.
Йелтланд вдигна ръка към лицето си и леко се почеса по главата. След това погледна Хенинг с редакторско неодобрение.
— Разбирам, че ти го чувстваш така, Хенинг, тъй като става въпрос за сестра ти, но…
— Това няма нищо общо с факта, че Трине е моя сестра — отвърна Хенинг с неочакван прилив на гняв в гласа си. — Става дума, че моделът се повтаря всеки път, когато публична личност уж е извършила нещо осъдително. Тогава ние им се нахвърляме, а мога да позная по лицата на хората тук, когато изскача нов случай, който те оставя с впечатлението, че вече се е появявал. Това е смесица от възмущение и злоба и не се отнася само за околните, Коре, виждал съм го и в други редакции, в които съм работил. Отвратен съм от това.
Хенинг усети как кръвта му се събра в главата. Около тях имаше и други хора, канещи се да направят сцена, но се държаха на разстояние. Хенинг не се интересуваше от тях, вместо това започна наново, стремейки се да не каже нещо остро или хапливо.
— Трине дори беше приета в болница не много отдавна. Никой ли не мисли, че това може би й идва в повече точно сега?