Не.
Нищо.
Въпреки това по един или друг начин той се чувстваше в близост до извършителя, във всеки случай можеше да си представи какво беше да разполагаш със собствено място като това, място, където човек можеше просто да седне и да размишлява, да чувства и да мрази. А снимката на класа, която е била махната от стената на Ерна Педерсен, думите „дробни черти”, които тя е изрекла в страха си в деня преди да бъде убита, можеха да означават, че някой наистина я бе мразел. И че убийството имаше нещо общо с нейното преподаване.
Хенинг слезе обратно и влезе в самата сграда на училището точно когато се чу звънецът и с помощта на едно малко момче откри къде се намира кабинетът на директора. Точно днес него го нямаше, както Хенинг разбра от една отзивчива секретарка, но може би тя също можеше да му бъде от помощ.
— Да, може би — каза Хенинг и се усмихна на дружелюбната дама с дълга черна коса. — Каква е практиката, водите ли годишници тук?
— Да, водим — усмихна се тя. — Но нямаме особено много на брой. Нямаше годишници до около 2005 година, мисля.
— Значи ако ви помоля да потърсите снимка на класа, на която да присъства и Ерна Педерсен, то вие няма да разполагате с такава?
Усмивката на секретарката застина.
— Точно така — отвърна тя. — Значи затова питате.
Хенинг разбра, че новината за убийството на Педерсен, естествено, беше достигнала и до някогашния й работодател. Той обясни кой е и с какво се занимава.
— Опитвам се да открия някой, който я е познавал, докато е работила тук. Има ли учители, които са били назначени преди тя да се оттегли през 1993?
Секретарката се замисли.
— Персоналът ни е много млад, така че не мисля. Но ако издирвате нейна снимка, то може би трябва да отидете в дома на някой от нейните ученици. Ако изобщо успеете да намерите някого от тях.
Нова усмивка.
— Да, това е всичко — каза Хенинг. — Благодаря ви все пак за помощта.
40
Неравният асфалт се плъзгаше под автомобила. Бярне погледна към пасажерското място, където Ела Санлан седеше и се взираше през прозореца.
— Мисля си по малко за медицинските работници в клиниката — каза той. — Нилсен, Сюнд и Турбьорнсен.
— Какво за тях?
Бярне вдигна пръст във въздуха.
— Знаем, че Даниел Нилсен излъга за това с какво се е занимавал преди да го посетим в дома му. Той никога не е ходил да тренира във фитнес залата на Свайн, както твърдеше. Знаем, че е бил в клиниката в неделя, за да предаде нещо, и че този момент съвпада с времето на убийството. А никой от служителите не е познавал жертвата по-добре от него.
Бярне вдигна още един пръст.
— Знаем, че Уле Кристианд Сюнд е бил там, когато Ерна Педерсен е била убита, и че вероятно той е закарал Даниел Нилсен до Холменколен вчера следобед, незнайно по каква причина. Значи те са повече от колеги. Може да се окаже, че се защитават един друг.
— Но синът на Сюн също е бил в клиниката онази вечер — възрази Санлан. — Нали не мислиш, че Сюнд е участвал в зверско убийство, само на една ръка разстояние от сина си?
— Тихо сега, насред размишленията си съм. А имаме и Перниле Турбьорнсен — каза Бярне и вдигна трети пръст във въздуха. Но нишката на мисълта, която стоеше толкова ясно за него в главата му, сякаш беше изтрита.
— Какво за нея?
— Не знам — отвърна Бярне. — Но те са използвали нейната кола към Холменколен вчера. Сюн и Нилсен, искам да кажа.
— Точно това не е престъпление.
— Не, но си мисля и нещо друго. На какви изкушения може да бъде изложен един медицински работник в старчески дом?
Санлан вдигна рамене.
— Не са пари във всеки случай.
— Ами лекарства? — предложи Бярне.
Санлан не разбра напълно.
— Шефът на Грюнереме каза вчера, че доста лекарства оттам са изчезнали.
— Не намирам именно това за особено необичайно, Бярне.
— Не, може би не, но лекарства, изписвани с рецепта, притежават определена стойност на улицата, независимо дали се намираш в Синсен или в Холменколен. А Даниел Нилсен, ако си спомняш, сам призна, че е закъсал с парите.
Земята под краката им отново се разклати на входа към Биркелюнден[33]. Три трамвая чакаха на спирката. Безкрайна опашка от хора слизаше и се качваше.
— Но какво общо има това с Ерна Педерсен? — попита Санлан, докато Бярне маневрираше между два автомобила до пешеходната пътека. — Ако ги е видяла да крадат лекарства, а след това ги е заплашила, че ще ги издаде?
Бярне не отговори веднага.