— Приключили сте с кавгите, доколкото виждам — започна Бярне.
Погледът на Турбьорнсен се насочи към него, а след това към Сюнд, който внезапно започна да бели кожичките и крайчетата на ноктите си.
— Все още е законно да се караш с някого, всички двойки го правят от време на време. Но по-любопитно ми е защо сте се карали тук, на четвъртия етаж, в онзи следобед, когато Ерна Педерсен е била убита.
Бярне видя как се заформяше протест в бузите на Сюнд.
— И защо открихме вашите отпечатъци върху куките на Ерна Педерсен — добави Санлан и посочи Турбьорнсен.
— Моите? — попита тя.
Санлан кимна.
— Да, но това не е толкова странно, нали? Случваше се, когато й помагах да си легне или да оправя ръкавиците и чорапите й. Тя не можеше сама, бедната, ръцете й вече не я слушаха.
Бярне погледна колежката си. „Може би правдоподобно обяснение” — помисли си той и се загледа в пламтящия цвят, който внезапно се появи по бузите на Турбьорнсен.
— Какво търсеше автомобилът ви в Холменколен в понеделник следобед, вие сте бил зад волана… — Бярне посочи към Сюнд, — а Даниел Нилсен е бил до вас.
Устните на Турбьорнсен се разтвориха.
— Холменколен? — попита тя и погледна приятеля си. — Ти не каза ли, че ще ходиш до Стуру[38]?
Сюнд се опита да отговори на погледа, но се изплаши от внезапно обострилия се поглед на своята приятелка.
— Нямаше ли да се срещаш с твой приятел, за да видите дали може да монтира нов ауспух на моя автомобил?
Сюнд не отговори, само наклони глава на една страна.
— Дявол да го вземе — изсумтя тя и поклати глава.
Бярне им даде малко време. Турбьорнсен, която за кратко време беше заела по-изправена поза, отново потъна надолу, този път с нов гняв иззад очите.
— Може би някой от вас може да обясни какво се случва тук? — попита Санлан.
Лицето на Турбьорнсен беше придобило още по-червен цвят. Накрая Сюнд взе думата.
— Не бива да намесвате Перниле в това. Тя няма нищо общо.
— И какво означава „това”? — попита Санлан.
Сюнд въздъхна.
— Имате право — каза той и погледна към Бярне. — Ние наистина се карахме тук в неделя. Даниел дойде, за да остави ключовете от колата, защото Перниле искаше да се прибира, и се чудеше дали ще може отново да ги заеме на следващия ден за новата си работа в Холменколен.
— Нова работа?
— Да, искам да кажа…
Сюнд за пореден път сведе погледа си. Тъй като той не продължи веднага, Турбьорнсен взе думата.
— Бях толкова дяволски уморена от това — призна тя и вдигна глава. — Беше ми омръзнало да използват моя автомобил за своите неща. Чисто и просто повече не исках, не желаех да бъда съучастник.
— Съучастник в какво? — попита Санлан обезсърчена.
Сюнд използва следващите няколко секунди, за да се овладее.
— Аз съм медицински работник — започна той тихо и погледна Санлан колебливо, с малко повече съпротива в погледа. — Всичко, което съм правил, е било, за да помагам на останалите, които са били в нужда.
Бярне го погледна с учудване в очите.
— Значи вие помагате на хората, като им продавате медикаменти, които взимате оттук?
Сюнд набръчка носа си.
— Да им продавам медикаменти? За какво говорите?
Сюнд отправи най-възмутения си поглед.
— С това ли смятате, че се занимаваме?
Бярне не отговори.
— Ние посещаваме хората в техните домове, грижим се да им дадем тази помощ и грижи, които според тях не получават достатъчно чрез услугата за домашно посещение.
Бярне не забеляза, че той зяпна. Точно този развой на събитията беше дошъл като изненада за него.
— Наясно ли сте колко много хора са неудовлетворени от здравеопазването в Норвегия в днешно време, Бругелан? Тук, в Осло? Колко много хора се виждат с членове на семейството си? Към тези, които са градили страната, се отнасят като с торба с боклук. Като…
Сюнд не можеше да намери думи.
— Това със сигурност е лошо — заяви Бярне. — Значи казвате, че посещавате по домовете хора, нуждаещи се от грижи?
Сюнд кимна.
— Срещу незаконно заплащане?
Сюнд сведе очи.
— Това е престъпление — каза Санлан.
— Така е, знам това — отвърна кисело Сюнд.
— И вие не взимате медикаменти от клиниката за възрастни хора?
— Дойде им до гуша от медикаменти, а те сами се снабдяват с тях чрез рецепти. Аз самият не знам защо изчезват толкова много лекарства от клиниката, но това продължава да се случва, навсякъде, във всички клиники. А грижите не означават само да си пиеш лекарствата, Бругелан. Грижите включват много, много повече.