След това отново влезе вътре и седна на масата, където лаптопът на Трине беше отворен. Той се удари в крака на масата, което накара екрана да се събуди. Изскочи подробна карта на града. Сини, жълти, бели и бежови цветове един около друг. Една малко по-дебела черта преминаваше по улиците, редом с воден басейн. Щеше да се вгледа по-отблизо в имената на улиците, когато една сянка премина над прозореца. Погледът му се насочи към вратата, където сестра му беше застанала и го гледаше със страх в очите.
— Хенинг? Какво, по дяволите, правиш ти тук?
50
Трине носеше окаляни туристически обувки, планинско яке в зелено, бяло и червено и шапка с козирка, която покриваше косата й.
Той не успя да направи друго, освен да се загледа продължително в нея. Чертите около устата и очите, които тя беше наследила от майка им, всичко си беше както преди, само беше малко по-възрастна. Това беше Трине, неговата сестра. С която не беше разговарял от Бог знае колко години.
— Здравей — каза той накрая.
Двама мъже, които Хенинг предположи, че бяха охранители на Трине, спряха до нея. Видя, че щяха да нахлуят вътре, но Трине ги спря с жест на ръката и промърмори — с лице извърнато от него — че това е просто брат й.
След това тя отново се обърна към него. И той не знаеше как да тълкува онова, което виждаше в очите й. Дали беше гняв, или страх, или нещо друго. Във всеки случай имаше нещо. Дистанцираност, може би.
— Да ме дразниш ли си дошъл? — попита тя.
— Да те д…? Не. Дойдох тук, за да…
Хенинг спря, замисли се.
— Дойдох тук, защото се тревожех за теб.
Трине се засмя.
— Много хора са загрижени за теб, Трине. Никой не те е чувал от половин денонощие.
— Затова ти идваш тук? За да провериш дали съм се скрила тук?
— Да.
— Да, та това е толкова типично за теб — измърмори си тя. Хенинг се канеше да я попита какво има предвид с това, но Трине го прекъсна.
— И каква е процедурата сега? Ще ме интервюираш ли или нещо такова?
— Не би ми хрумнало.
— Тогава ка…
Трине премълча края на изречението. Хенинг дълго я наблюдаваше, преди да каже:
— Дойдох, за да се опитам да ти помогна.
— Не се нуждая от помощ — отвърна тя сопнато.
Хенинг стоеше и гледаше пръстите й, които се вплитаха един в друг, в крайчетата на ноктите й, които опираха едно в друго. Ако си спомняше правилно, тя ги гризеше чак до кожа. Винаги много й се караха за това, когато беше малка.
И сега тя не искаше да го вижда. Ако не я познаваше толкова добре, щеше да си помисли, че се страхуваше от него.
— Не видях автомобила ти на паркинга — наполовина попита, наполовина констатира той.
— Не, нали не мислиш, че съм толкова глупава? Паркирах на друго място. И не дойдох дотук с моята кола.
Трине леко обърна глава и за кратък момент погледите им се срещнаха, достатъчно дълго, че той да види майка си в тях. Същият ум. Същото презрение. Сякаш й беше неприятно да бъде в една и съща стая с него.
— Нито пък аз. Но засега аз нямам собствена кола — каза той и се опита да се засмее. Трине нямаше намерение да омеква.
— Разхожда ли се?
Трине погледна часовника си, след това премести очи към морето.
— Откри ли сини точки?
Хенинг се усмихна при спомена за това как се надпреварваха да търсят сините следи покрай крайбрежната ивица. По това време по-малко ги беше грижа за природата, по-важно беше състезанието. И Трине винаги искаше да побеждава. Винаги.
— Колко измина? — попита той.
Трине отново се обърна към него.
— Ставерн — отвърна тихо тя.
— Ставерн? — почти извика Хенинг. — Чак дотам ли вървя? И обратно?
Тя кимна едва забелязано.
— Това са доста мили.
Трине погледна механично към часовника си.
— 12,2 километра — отвърна тя, — в едната посока.
— Тогава значи ти…
Тя въздъхна отчаяно.
— Какво искаш, Хенинг?
Той я погледна. Част от косата й, мокра и тъмна, се подаваща изпод шапката. Вятърът я развя и я издуха пред очите й.
— Не може ли просто малко да си поговорим, Трине?
— Не.
Отговорът дойде категорично.
— Нямам желание да разговарям с теб.
Хенинг се опита да открие някакво обяснение в очите й, но там откри единствено дистанцираност. Тя отново погледна към морето, преди да направи крачка в къщата. И тогава забеляза, че екранът на лаптопа свети.
— Да не би да се ровиш в компютъра ми?