Отново се ядоса на себе си, защото не беше достатъчно смела, за да открие решение на своите проблеми на дъното на морето или на ръба на някоя скала, докато все още имаше този шанс. „Страхливка” — каза си тя.
Но беше малодушно и просто да побегнеш, да избягаш от проблемите си, както беше направила сега. Това не беше тя, никога не е била такава. Да, беше се наложило да зарови някои неща от миналото, но това беше различно. Да покрие нещо, което вонеше, така че миризмата да изчезне. И досега журналистите не бяха успели да изровят онова, което се криеше там и тлееше.
Но каква гаранция имаше, че истината нямаше да излезе наяве за един ден, след като той или тя проявяха готовност?
Никаква.
Трине поклати глава. Независимо какво правеше, то беше погрешно.
52
Командната зала на шестия етаж в полицейското управление беше пълна с униформени и цивилни полицейски служители, общото между които беше, че вниманието им беше насочено към края на заседателната маса. Там главният следовател Арилд Йерстад вдигаше чаша кафе към устата си. Правоъгълната маса беше покрита с документи, чаши за кафе в различни цветове и наполовина пълни бутилки. На едно прожекционно табло с главни букви беше написано: „ЙОХАНЕ КЛИНГЕНБЕРГ”. Предварителните технически резултати бяха изложени под формата на ключови думи под името.
Йерстад остави чашата и се приближи до дъската.
— Повече от вероятно е някой от заобикалящия кръг на жертвата да е извършил това — заяви той. — Имаме ли представа с кого е контактувала?
Йерстад вдигна очи и погледна към събралите се, Фредрик Станг, полицай с военна карта, тъмна коса и лице, чиито черти винаги бяха силно напрегнати, взе думата.
— Ако календарът на компютъра й е бил актуализиран, то днес тя е трябвало да обядва с Емилие в 12 часа. Жертвата е имала открит профил във фейсбук и според списъка й с приятели тя е имала една-единствена приятелка на име Емилие. Емилие Блумвик.
— С нея трябва да разговаряме — заяви Йерстад. — Днес.
— Аз мога да се заема с това — каза Бярне.
— Добре — отговори Йерстад.
Станг прокара ръка по загорялата си, мускулеста ръка, преди да продължи:
— Жертвата е учила в Университета в Осло, била е доста активна на любовния фронт, имала е профили както на match.com, така и на sukker.no, или както там се казват сега тези страници. Ще проверим онези, с които е имала и има контакт, и ще видим дали нещата с някого от тях не са станали малко по-сериозни. Но не съм сигурен, че именно това е най-добрата следа, върху която да работим, тъй като жертвата е намерена облечена, нямаше никакви признаци на сексуална агресия.
— Няма значение — отвърна Йерстад. — Проверете това.
Станг кимна.
— И като споменах приятели — тя е имала над 1800 приятели във фейсбук. Само за последните два дни е обновила статуса си повече пъти, отколкото аз за цяла година.
— Това може да е причината извършителят да е знаел, че тя не си е била у дома преди две седмици — каза Бярне, — за да може да влезе с взлом.
В такъв случай извършителят е някой от приятелите й във фейсбук — заключи Санлан. — Това ни дава по-малко заподозрени.
Станг кимна и остави тефтера си. Около масата стана тихо. Бярне грабна химикалката пред себе си и щракна два пъти с нея в бърз ритъм.
— Имам теория, която бих искал да ви предложа — заяви той, когато премисли. — В неделя 83-годишната Ерна Педерсен е била убита. Била е удушена, намушкана със своите собствени куки за плетене, а освен това извършителят е разбил на парчета снимка на стената и е взел друга, която не е стояла окачена там особено дълго. Никой от хората, с които разговаряхме в клиниката, не може да обясни как се е озовала там. Така че не е малко вероятно извършителят сам да е закачил снимката. Във всеки случай това означава, че той е бил там и преди и че е познавал жертвата по един или друг начин.
Бярне направи кратка пауза, за да е сигурен, че всички следят мисълта му.
— А днес Йохане Клингенберг е била открита мъртва у дома в своя апартамент. Тя също е била удушена и някой е счупил снимка също и от нейната стена, между другото, точно същата снимка, която е била разбита на парчета, когато някой е проникнал с взлом в дома на жертвата преди две седмици. Логично е да помислим, че е била удушена от същия човек, който е влизал в дома й.
— Значи си на мнение, че между убийствата има връзка? — попита Йерстад.
Бярне направи нова, кратка пауза.
— Смятам, че има неща, които сочат към това, да. Освен че двете жертви са били удушени, изглежда, като че ли извършителят и в двата случая е имал по-особено отношение към картини или снимки. За него те значат нещо, а и отключват някакъв гняв по един или друг начин. А именно това не е нещо, което съм срещал често при разследванията на убийства през последните години.