— Това е просто случайно съвпадение — изпротестира Пиа Ньоклеби. — Това със снимките. Всичко може да се случи в разгара на борба.
Бярне се канеше да продължи с аргументирането, но Ела Санлан вдигна поглед от своите листове и го изпревари.
— Всъщност има още едно случайно съвпадение — заяви тя. — И двете жертви са родом от Йесхайм.
Между бутилките и чашите настана тишина. Бярне плъзна погледа си от следовател към следовател, видя признаци, че теорията му беше събудила интерес.
— Не е нужно това да означава нещо — заяви Ньоклеби. — Сигурно много хора от Йесхайм са се преместили в Осло. Та това е на не повече от, колко, пет мили?
— Четири — каза Бярне. — Но при три толкова ясни съвпадения ние сме длъжни да проверим дали няма връзка между случаите.
Бярне забеляза, че Хаген и Санлан кимнаха одобрително.
— И има още едно нещо, което е необичайно — продължи той. — И в двата случая изглежда така, сякаш извършителят се е подготвил.
— Какво те кара да смяташ така? — попита Емил Хаген.
— Защо да влизаш с взлом в дом на някой, който не си е вкъщи, ако нямаш за цел да откраднеш или да направиш нещо?
Бярне се огледа, не получи отговор.
— Защото човек прави проучване — заяви той. — Човек се подготвя. Извършителят е бил също и в стаята на Ерна Педерсен поне веднъж преди да я убие — ако изхождаме от това, че той е закачил снимката, която отново е изчезнала. Що се отнася до Йохане Клингенберг, то аз мисля, че извършителят е огледал апартамента й, видял е какви възможности или ограничения има вътре и се е върнал, когато планът му е бил напълно завършен.
— Тогава не може ли да е бил обсебен от нея? — попита Санлан.
Бярне фиксира погледа си върху нея.
— В такъв случай той би ли разбил снимката от стената на малко дете? И то два пъти?
— Може да си е мислил, че това е нейното дете.
Бярне поклати глава.
— Ако е бил обсебен от нея, то тогава е щял да знае, че тя не е имала деца. След това щяхме да сме открили също и следи от сексуално посегателство на местопрестъплението.
— Не е сигурно — отвърна Санлан.
— Не, но е много вероятно.
Санлан сведе поглед.
— Но има и няколко неща, които говорят против моята теория — продължи Бярне.
— Какви например? — поинтересува се Ньоклеби.
— Докато убийството на Йохане Клингенберг, изглежда, е било предумишлено, то за това на Ерна Педерсен не съм толкова сигурен. Има изключително висок риск да отнемеш нечий живот в старчески дом, където десетки хора може да са те видели. Но той го е направил, когато целият етаж, с няколко малки изключения, са се занимавали с посещението на Централата за доброволчество — посещение, на което иначе госпожа Педерсен би присъствала, но за което не е била достатъчно здрава да присъства в неделя. Значи той се е възползвал от една ситуация, която се е появила там и тогава. И не съм сигурен, че планът му изобщо е бил да я убива. Нещата изглеждат малко пришпорени и хаотични, ако разбирате какво искам да кажа. И не забравяйте — Ерна Педерсен вече е била поне с единия крак в гроба. Така или иначе скоро е щяла да умре.
— Тогава защо според вас той я е убил? — попита Йерстад.
Въздухът изчезна от дробовете на Бярне рязко.
— Не знам. Но извършителят очевидно е бил раздразнен от нея. Не е било достатъчно тя да умре, трябвало е също да забие куки за плетене в очите й. Но госпожа Педерсен е страдала от деменция, а хората с деменция не си спомнят много от всекидневието. Неща от миналото обаче помнят солидно.
Бярне погледна към Санлан, която кимаше.
— Може например да е станало така, че извършителят да се е опитал да пробуди в нея стар спомен по един или друг начин. Онази училищна снимка може би сочи именно това. И тъй като в крайна сметка той я е убил, то близко е до ума да смятаме, че в даден момент тя е направила нещо срещу него.
— Значи говорим за неин бивш ученик? — попита Фредрик Станг. — Така си мисля, защото е било снимка на класа.
— Засега може да е бил всеки — ученик, колега, сърдит член на семейството или раздразнителен съсед, който е имал близки отношения с този или тези, против които Педерсен е направила нещо.
Устата на Бярне пресъхна от говорене, затова той отпи глътка вода. Изучаваше лицата в стаята, търсейки знак, че аргументите му са смислени. Нямаше никакво усещане дали успяваше в аргументацията си, или не.